Тук, в България, се делим на Вие и Вас. Ето например служител във ВиК. Идва при него гражданин, който трябва да си плати услугата, която трябва да бъде изпълнена от служители на ВиК.
- На Вас до кога ще ви се обяснява, че Вие трябва веднага и незабавно да ни уведомите за аварията с вашия водомер! - му говори разсърдено и на висок тон възпълничкия мустакат служител. - А сега, глобата е 99.99 лв!
- Ма чакайте бе, господине, аз да не съм в магазин...
- Ама Вие ще млъкнете ли най на края, че взе да ми писва от Вас.
Гражданинът плаща атрактивната цена и бърза за другата каса, на другото място, където трябва да си плати за сваления бушон.
- А, дойдохте ли ми Вие! - го посреща с ехидна усмивчица служителката, която си вее с кичозното китайско ветрило. - колко пъти ще ви казвам на Вас, че за спрян ток цетана е 66.66 лв. А сега по-бързичко, че е 12 без пет!
Гражданинът се прибира у дома и телефонната слушалка задрънчава като пожарен звънец:
- Ало, Пройчо Пройчев ли е?
- Да, Пройчо Пройчев е.
- Ама Вие не разбрахте ли, че не трябва да закъснявате с вноските...
- Разбрах, госпожо, но и вие трябва да ме разберете, че от три години заплатата ми е закачена на гвоздея...
- Това мен въобще не ме интересува, а на Вас трябва да ви е ясно...
Пройчо Пройчев затваря телефона и се тръшва на леглото с изцедени сили.
През този нещастен 13-ти, петък, всеки му искаше пари, но никой не му даде надежда, че ще дойде един прекрасен ден... А стига бе! Прекрасен ден! На куковото лято!
Та ето, как в страната Системата ни е разделила на Вие и Вас. Спокойно ни оставя един път да сме Вие, други път да са Вас, но никога Мен и Него.