Постинг
10.07.2010 12:32 -
Мисли
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 539 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2010 12:36
Прочетен: 539 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 10.07.2010 12:36
В този свят без богове
всеки иска Бог да бъде.
Тъй е то - от векове
човек иска да пребъде
в този свят без богове.
От както свят светува, на върха на Пирамидата са тези, които са в постоянните манифестации на триумфа на Безчестието, освободени от чудовището на Съвестта, ръфат с ожесточено самодоволство труповете на собствените си народи.
Древна индийска пословица, от времето на дравидите, гласи: Когато бащата казва този е моят син - това е Вяра. Когато майката казва този е моят син - това е Знание.
Това ме кара да мисля, че когато бащата и майката кажат, този е нашият син, не всякога обединяват Вярата със Знанието, защото те винаги са разделени от Съмнението, полагащо ги на Изпитание.
Мъдрият човек изглежда тъжен, защото в сърцето му е пълно с болка, но умът му винаги се смее, защото около него постоянно се разиграва една безкрайна комедия.
Както "Римляните трябвало да водят многобройни войни преди Италия да стане полуостров", така и България ще стане нормална държава, когато съумее да се самоизтегли от блатото на застоя, подобно на великия Мюнхаузен.
всеки иска Бог да бъде.
Тъй е то - от векове
човек иска да пребъде
в този свят без богове.
От както свят светува, на върха на Пирамидата са тези, които са в постоянните манифестации на триумфа на Безчестието, освободени от чудовището на Съвестта, ръфат с ожесточено самодоволство труповете на собствените си народи.
Древна индийска пословица, от времето на дравидите, гласи: Когато бащата казва този е моят син - това е Вяра. Когато майката казва този е моят син - това е Знание.
Това ме кара да мисля, че когато бащата и майката кажат, този е нашият син, не всякога обединяват Вярата със Знанието, защото те винаги са разделени от Съмнението, полагащо ги на Изпитание.
Мъдрият човек изглежда тъжен, защото в сърцето му е пълно с болка, но умът му винаги се смее, защото около него постоянно се разиграва една безкрайна комедия.
Както "Римляните трябвало да водят многобройни войни преди Италия да стане полуостров", така и България ще стане нормална държава, когато съумее да се самоизтегли от блатото на застоя, подобно на великия Мюнхаузен.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
