- Имало едно време една държава, в която всеки един назначен митничар имал по-голямо самочувствие от всеки един избран министър. В тази държава пък министрите имали самочувствието на добре охранени и поддържани кучета от елитен кучкарник. Те изпълнявали всякакви команди от временния управител на кучкарника, който се наричал министър-председател. И когато идвало времето управителят да се сменя, то се сменяли и кучетата.
В тази държава въпросните кучета не приличали на помиарите, които гладували и мизерували. Както се спомена, те били добре охранени и гледани кучета, но си имали (всичките) един съществен дефект - обонянието им било притъпено.
Поради този дефект бандитите в тази държава си живеели райски живот, но пък в над 200 случая си умирали направо като бездомни кучета - биле разстрелвани като в доброто старо комунистическо време.
Колкото и парадоксално да изглежда на фона на растящата бедност, елитните кучки се множали с бързината на тиктакането на морзовата азбука. Кучките, за разлика от кучетата, имали добре развитт нюх и обоняние и бързо са се ориентирали в реалността. Те до такава степен се вписали в сивото и мрачно ежедневие, че специална преса разглеждала всяка тяхна крачка и правила от живота им сензации. Примерно кучката Фифи, която има навика да ходи постоянно с навирена опашка, има запазена колонка в "Бау-бау нюз".
Абе за какво ставаше дума? Ааа, да! Имало едно време една държава...
- Може ли един въпрос? Това "Имало едно време една държава" означава ли, че вече държавата я няма?
- Е, не може да се каже със сигурност, но може да се предположи.

че в другите държави е по-различно, но не е, уви.