При всички годишнини от Руско-турската война от 1878 година нашите първи политически мъже с апломб говорят за за петстотин годишното турско робство. Този начин на фактическото тълкуване на живота - включително и ежедневието - на българския народ се подема по внушение от масата, като му се придава един и същ смисъл, в посока на фактическа робия, украсена само и единствено в най-черни краски.
Действително е имало моменти в историческото развитие на обществената мисъл в посока на национално освобождение от гнета на чуждата власт; действително е имало моменти, в които кръвта на народа се е проливала безпроблемно, но това не ни дава право да лепваме  само и единствено унизителното понятие роб като етикет на некачествена стока.
Какво са имали предвид нашите национални революционери, поети и писатели от предосвободителния ни период, когато са употребявали понятията роб, робски и робия?
Ботевото стихотворение Хаджи Димитър има три редакции. Първата редакция е от 11 август 1873 г. в "Независимост", год. ІІІ, бр. 47. За втори път стихотворението е напечатано в "Календар за 1875 г.", а за трети път - в "Песни".
Нека да проследим развоя на текста.

І - Жатва е сега...
... Грей и ти слънце
в таз рабска земя!

ІІ - Жътва е сега...
... Грей и ти, слънце,
в таз робска земя!

Във втората редакция на стихотворението думата рабска  е заменена с  робска
От черковнославянското "рабска" се преминава към общоговоримото "робска", но прилагателните не са еквивалентни. Черковнославянското "рабска", привнесена под влиянието на руския език, е натоварена много повече с негативизъм. В имперска Русия на дворяните и помешчиците, крепостните  действително са робували, като господарите им са нанасяли поражение на духа на народа-роб. Самата дума, поради своя черковен характер, е внушавала подчинение, тъй като църква е била верен поддръжник на самодържието на монарсите.
Роб, робство като понятия са се наложили в езика на нашите писатели и по-будни мъже, но са имали ясно подчертан политически заряд: подчинение на материалната сила на чуждата власт, като думата роб не се е свързвала с представата за душевна и духоавна подчиненост.
И ето за това, когато употребяваме премного тези думи за щяло и нещяло, то ние много трябва да внимаваме и да се съобразяваме с Левски, Ботев, Захари Стоянов и други, които в определен момент от своя живот и творчество са имали малко по-особени възгледи към "братушките". Защото продължаващата им днешна употреба акумулира само омраза и ненавист към представинтелите на един етнос, които нямат никакмва вина за отдавна миналите исторически събития. Ако някои много желаят да опонират, тогава те трябва да си понесат вината за падането на България под Византийска власт; за завладяването на България от османските турци; за падането на България под властта на ретоградния комунизъм и за днешното състояние на държава и народ.
Аз мисля, че днешните поколения нямат и не могат да имат вина за действията и грешките на своите предшественици. Инак вината се размива и се разпростира върху цели слоеве от населението, което ми намирисва на сляпа омраза.