Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2010 13:06 - Обич
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 334 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.07.2010 13:13


Бързам да се прибера у дома, за мача Холандия Уругвай.
На две преки от дома ме видя чичо Петко.
- Разгеле, че те видях мойто момче. А да идем у нас, че на леля ти Пена и се развали пералнята.
- Бързам чичо Петко, за мача...
- А, ти мача ще го гледаш с мен! Айде, айде, тръгвай!
И нали съм си мека Мария, тръгнах.
По пътя чичо Петко не си затвори устата.
- Ние сме един народ, зареден с обич. Родени сме да бъдем обичани и да раздаваме обич. Така сме и възпитани, в здрав български дух. В нашите семейства обичта е извирала като от извор, с лековита вода. Да обичаме е нашето призвание, нашата същност.
Ето на, така сме си обичали свободата, че сме предавали всеки, който е искал да посегне на нея. Разните там революционери са се мъчили да ни я вземат личната свобода и да я направят обща. Да, ама не! Хайде, на бесилото! Хайде, в зандана!
Та ти казвам, че от обичта по-силно няма. Не те ли радва факта, че едва от 20 години можем да покажем обичта си към парите. А тези, дето мразят парите, мойто момче, са измислили понятието "корупция". Няма такова нещо, да знаеш! Има само една голяма и нестихваща обич към парите. То и в Библията се казва: "Искай и ще ти се даде!" Ето, доста от нас станаха милионери, защото силно и с голяма обич го желаеха това.  Да, обаче не мога да ги разбера тези, дето мразят днешните ни милионери! Не мога!
Фичо, синът ми, се връща пребит от бой. Питам го, кой го е наредил така, а той ми казва:
- Чичо Милан бе, тате, той ме преби!
Заради това, че се влюбил в мерцедеса му, го пребил. Ама една кола колкото човек ли струва!?
Ей на, и на комшията Ташо - ний му викаме Мъдю - жена му е обичана не само от него, ами от още двама-трима. Гледам го, съхне и вехне, завалията. "Не може тъй бе, Мъдьо, не бъди егоист! - му думам аз. - Ами ти нямаш ли обич към някоя друга жена, бе комшу?"
Чичо Петко отваря вратата на апартамента и какво виждаме двамата!  Леля Пена и комшията му Ташо на пода в хола в мисионерска поза.
- Ти ли бе, Мъдьо!?
- А, не се коси Петко! Не забравяй, че и аз мога да обичам, както ти ми каза.
Та, много обичлив народ сме ние. Умираме да обичаме чуждото.


Тагове:   обич,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2590362
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Март, 2026  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031