Царят бил спасен от удавяне.
- Искай човече, каквото си пожелаеш, и то ще бъде изпълнено - обърнал се той  към своя спасител.
- Не искам нищо царю - отговорил човека.
- Не може така! - отсякло величеството. - Та какъв цар ще съм, ако не се отблагодаря по царски! Искай си едно ферари, с цвят червен; вила, яхтя, частна жилищна кооперация. Животът ти ще се уреди!
- Е, щом толкова настоявате, Ваше Величество, бих ви помолил само за една дребна услуга. Кажете на тези от НАП да не ме закачат, а аз сам ще си купя и ферарито, и вилата, и яхтата, и жилищната кооперация.

*****
  - Познаваш ли ме? - попитал спасеният удавник своя спасител.
- Не ви познавам господине! - отговорил спасителя.
- Аз съм Петров. Шеф съм на Националната агенция по приходите...
- Малееее! - извикал уплашено спасителя и хвърлил отново Петров във водата.
- Защо бе, човече? - запитал давещият се.
- Как защо! Искаш да ме убият ли, когато разберат кого съм спасил.
                                                                                     *****

- На къде да карам, господине? - обърнал се към клиента таксиметровият шофьор.
- Към Малката Сливка - отговорил качилият се в таксито човек.
- Явно сте някакъв чиновник, господине - попитал по стар навик шофьора.
- Да, да, от НАП съм. А как се казвате вие господине?
- Андрешко, господин чиновник, Андрешко. А при кого отивате на село, господине, ако не е тайна?
- При Кирчо Кирчев, Андрешко. Тоя, дето се пише цар на фалшивата сливова ракия.
- Знам знам, господине, много неща знам за тези, от Малката Сливка. Не е само Кирчо Кирчев, господине, не е само той. Има и други, ама, нали знаете, то за тази "услуга", дето ви я правя, такованка, нали знаете...
- Знам, знам, Андрешко - отговорил чиновника и бръкнал за пари, за да плати.
- О, не, господине, не, не! Не ме обиждайте. А, такованка, значи, карам тази разбричкана таратайка, която може да ни остави насред ямата на пътя, без право тя да е такси. Така че, нали знаете...