Преди малко повече от 20 години живеехме прекрасно и щастливо в едно безглаголно време. Във време, когато явленията и действията около нас ставаха по някакъв тайнствен начин, извън понятието "време", което дава обемна представа на това, което се случва. Глаголното понятие за време беше ненужно, тъй като партията-държава си беше втълпила, че тя трябва да управлява времето, а не там някакви си глаголни времена. Нямаше значение кога щеше да се случи това или онова събитие. Нямаше значение, защото ТО се случваше, независимо от всичко. То се случваше, понеже желанието на партията ръководител го изискваше.
А ние си живеехме прекрасно и щастливо във времето на повелителното "Трябва!"
Това беше едно време.
След това някои отключиха кутията на глаголните времена и настана безпорядък. Настана, защото Сегашното време влезе в остра борба с Миналото свършено време. Сегашното време викаше с пълно гърло към Миналото свършено; заканваше му се, че и хиляда години затвор му са малко за извършените злини. Сегашното време - бъркайки из архивите на различни служби - остана потресено, когато разбра, че съществува и нов, неизвестен вид глаголно време: Минало несвършено бездействено време.
Нека да не навлизаме в заблудите на Сегашното време по отношение на събитията. Те имат различен прочит. Зависи какво си ял за закуска сутрин, преди да отидеш на работа; дали въобще си ял, преди да отидеш на работа или пък дали въобще си ял и има ли какво да закусиш, преди да започнеш отново да си търсиш работа.
А днес живеем във времената на сложни глаголни времена, непонятни за обикновените, които са свикнали да живеят в две  - Сегашно и Бъдеще (ама от близкото). В НС се използват едни сложни глаголни форми, сложни до безумие. И не разбрани, както правилото за Пълния член. И понеже обикновения човечец когато чуе за Пълен член, веднага си представя нещо друго и си казва: "Абе, то само с боб и картофи как се пълни член?" А иди сега, че не го маймунясвай такъв народ, който въобще си няма понятие от Време. Независимо в каква глаголна форма ще е то.