Много беше видял през предългия си живот дядо Илия. Много беше препатил за своите 93 години. И хубаво, и лошо, но като че ли лошото си беше май повече. Ето на, той погреба и бабичката си, и синове, и дъщери, а сега и зет му лежи тежко болен - чакат го да умре. Не му се живееше, а и как да му се живее след толкова много смърт около него! "Боже, Боже, защо ме оставяш Боже последен, а децата  пред очите ми да умират?" - питаше  Създателят си, но той като че ли не го чуваше.
Трябва да отиде до най-малката си дъщеря, чийто мъж от осем години лежеше тежко болен. Умира си човекът! Няма спасение и лекарите казаха да си го приберат - да не умре в болницата.
Впрегна кончето в каручката, качи се и би камшика на дребното и дръгливо добиче. На около 15 километра е селото, дето живе дъщеря му. За около три часа време, и е там.
Тъкмо излезе от селото и по пътя го срещна Стойчо, селският овчар.
- Къде бе, дядо Илия, по туй време?
- Зетят бе, Захари, е болен, че отивам да го видя. 
- Кой Захари бе, дядо Илия? - попита Стойчо и вдигна глава към небето.
- На кака ти Елка мъжа й.
- Недей бе, дядо Илия! Я виж каква буря се задава!
- Те, бурите, Стойчо, са у нас, ама човек не умира всеки ден, момче - каза бавно и тъжно старецът и подкара каручката.
Небето се бе навъсило и едни гъсти и черни облаци го бяха закрили.В далечината, от към Румъния, глухи гръмотевици отекваха, като на бойно поле.
- Айда кранта, дийй! - подкара по-живо кончето дядо Илия, но то само след няколко метра пак си потръгна бавно-бавно. Няма сили хайванчето, как да я тегли каручката!
Дъждът го стигна до Сухото дере. Изведнъгж от небето се изля страшен дъжд, а гръмотевиците и светкавиците го правеха на парчета. Старецът подкара уплашеното конче към колибата на Лалю пазача. Влезе в колибата и зачака. Зачака потопът да излее гнева си и да се укроти.
Добре си беше направил колибата Лалю. Капка дъжд не влезе вътре и дядо Илия седна на земята, радостен, че ще избегне яростта и силата на природната стихия. Седна и неусетно заспа.
- Ето, дойдох да те взема!
- Коя си ти, че ще ме вземеш - попита той силуета, обгърнат от мрак.
- Когато те взема, тогава ще ме видиш! И недей заспива толкова дълбоко! Искам да си буден! Разбра ли?
Всичките дойдоха да го видят. Всичките му умрели деца бяха около него и го гледаха право в очите. А една от дъщерите му го целуна и показа малкото си момченце, което държеше в скута си.
- Ето, тате, този е Манолчо, дето го чакаше най-много.
- А защо плаче ма, Милке, това дете? Да не е гладно ма, момиче? Дай му цицка ма, дай му цицка!
Дядо Илия се събуди изведнъж и що да види: до него, буквално във водата лежеше малко, плачещо човече.
- Боже, Боже, какво е туй чудо! - се прекръсти той, грабна детенцето  и бързо излезе от наводнената колиба.
Каручката си е на място, но кончето безпомощно се е увесило на кантърмите, а  главата му е залята от мътната прииждаща вода.
Старецът бързо си събляка палтото, уви с него детенцето, сложи го в каручката и се разтрепера от страх.
- Боже всемилостиви, спаси това детенце от водата, Боже. Спаси го, моля те, Господи!
Едва тогава дядо Илия забеляза тялото на младата жена, което лежи по гръб в калта, а водата го  облива изцяло.
- Боже, Господи, какво правиш с мен! - запита Създателя си, и замъкна безпомощното тяло на жената  към каруцата.
Доста се измъчи изтощения старец, но успя да качи изнемощялото до смърт тяло на жената, която явно е майка на детенцето.
- Ей, да не вземеш да умреш, момиче, че кой ще ти изглезда детето! Да знаеш, момичето ми, сираците никой не ги обича!
Изведнъж от очите на този видял какво ли не през живота си старец се изляха сълзи. Сълзи на мъка, възпирани с години. Сълзи на самота и сила, защото само силните мъже могат да се разплачат като деца.
Прилоша му, причерня му пред очите и той падна. Падна по лице.
- Ето, сега вече мога да те взема! - прогърмя в главата му гласът на силуета.
- Коя си ти? - попита дядо Илия и това бяха последните му думи.
След около три часа време дежурни от Гражданска защита откриха живи изплашената до смърт млада жена и детенцето ъ  в каручката, с впрегнатото мъртво конче. До тях трупа на издъхналия старец.