Изглежда, че в България са много посветените в Най-голямата тайна на света, която и до днес се пази най-ревностно от носителите й. Тя е по-завладяваща от тайната за онези загубени за Библията 18 години от живота на Иисус Христос. Тя е по-заплетена от тайната на Светия Граал; от мистиката, която витае около Тамплиерите, Ордена на Сион, в който е била посветена и Людмила Живкова и всички мистични братства. Тази тайна е в основата на света и вечен негов двигател. Дан Браун прави много блед опит да се докосне до нея, но явно е почувствал нейната ужасяваща сила. Сила, която може само за няколко дни да те паралезира за години, докарвайки те до пълно отчаяние.
И въпреки това, в нашата малка по територия и народ държава посветените са много. Особено след 1989 г. започна едно масово посвещение в Най-голямата тайна. Но не се заблуждавайте, когато казвам "масово". То може да е такова, но хората са строго подбирани по едни тайнствени норми, които са ясни само на най-великите й носители. Всеки от нас не може да стане посветен в тайната. А тези, които не са можели да изтърпят нейната невероятна тежест, са биле убивани.
Но преди да ви разкрия коя е тази толкова велика тайна, ще ви разкажа една случка от живота на Негово Величество Цар Борис Трети.
Замръкнал царят в малко селце и почукал на първата вратня. Отворила му в тъмното старица.
- Кой си ти, човече, че чукаш в този късен час на портата?
- Аз, бабо, съм ловджия, ама се обърках в тъмното и сега не знам къде съм.
- А, влез, влез вътре - подканила го старицата.
Царят влязъл в одаята, поздравил стареца, който бил седнал до огнището.
- Добра вечер, старче! - казал царят и веднага забелязъл, че в тази къщурка се живее беден живот.
Заговори ли се тримата - за беднотията, за немотията, за сушата и кишата; за момчето им, който бил войник. Борис Трети не разкрил царствената си особа, да не би да се сепнат добрите стари хорица.
И като си говорили, вратата на одаята се отворила и вътре влязал не кой да е, а синът им, войникът. Той носил на рамото си чувал. Когато видял царя, войничето замръзнало на място, вдигнало ръка за поздрав и от падналия чувал се изсипали откраднатите от него войнишки чепици.
 - Нищо, нищо, юнак! А да си лягаме, че вече стана късно!
Царят заспал бързо и леко, но старците не могли да мигнат от новината, че в тяхната бедна колиба спи не кой да е, а Царя на България. Още по-ги тормозил факта, че пък синът им се върнал с пълен чувал крадени обувки.
Станал царят, поздравил селяните, извадил пари от джоба си и ги дал на войничето с думите:
- Купи на майка си, баща си и на себе си обувки, че тези войнишките не са май много удобни! Купи и някоя нова дреха, че да я имате за спомен. Сега ме слушай добре момче: Светът не помни да е осъден крадец! А, останете със здраве!
Ето, това е Голямата световна тайна - Светът не помни да е осъден крадец! Затворите са пълни с тези, които не знаят да крадат. И тъй като в България от 21 години се нагледахме и наслушахме на оправдателни присъди, то е логичен извода, че посветените в Най-голямата тайна са жиляди.
Но въпросът дали в България има крадци или не е спорен. В последно време го оспорва най-яростно Цветан Цветанов.
Но дали и той не е един от посветените в Най-голямата тайна? Също въпросът е спорен.

Страхотна притча!