Постинг
27.06.2010 15:49 -
Мисли
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 420 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2010 16:25
Прочетен: 420 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 27.06.2010 16:25
Не се отказвай, докато не влезеш в ковчега.
В този свят има толкова малко красота и толкова много мъка! Може би Господ е имал точно това предвид, когато ни е създал.
- Колко красиво, невинно и сладкопойно е това славейче! - казал ловеца, и го заключил в клетка.
Бракът при "богопомазаните" е изтъкан от нишките на политиката, а тъкачката е Любовта.
- Всичко, което бях аз, беше и ти! - казал умиращият старец на жена си.
- Да, мили, всичко, което бях аз, беше и ти! - отговорила старицата.
- Не обичам отровата, но понякога тя е необходима! - казала прочувствено отровителката, отравяйки поредната си жертва.
Лоялността и суетата не могат да вървят ръка за ръка.
Не е лесно да бъдеш обичана от краля! Неговата любов покварява.
- Последният предател го оставате жив! Нека ни напомня колко близко сме биле до смъртта.
При нас царят винаги ходи гол, а министрите му забравят да си слагат смокиновите листи. Би било комично, ако ние, всичките, го виждахме това. Но е трагично защото не само че не го виждаме, но не го и осъзнаваме.
- Мили, би ли дошъл с мен до края на света?
- Разбира се мила! Стига да имаш 20 милиона за космическия билет.
В този свят има толкова малко красота и толкова много мъка! Може би Господ е имал точно това предвид, когато ни е създал.
- Колко красиво, невинно и сладкопойно е това славейче! - казал ловеца, и го заключил в клетка.
Бракът при "богопомазаните" е изтъкан от нишките на политиката, а тъкачката е Любовта.
- Всичко, което бях аз, беше и ти! - казал умиращият старец на жена си.
- Да, мили, всичко, което бях аз, беше и ти! - отговорила старицата.
- Не обичам отровата, но понякога тя е необходима! - казала прочувствено отровителката, отравяйки поредната си жертва.
Лоялността и суетата не могат да вървят ръка за ръка.
Не е лесно да бъдеш обичана от краля! Неговата любов покварява.
- Последният предател го оставате жив! Нека ни напомня колко близко сме биле до смъртта.
При нас царят винаги ходи гол, а министрите му забравят да си слагат смокиновите листи. Би било комично, ако ние, всичките, го виждахме това. Но е трагично защото не само че не го виждаме, но не го и осъзнаваме.
- Мили, би ли дошъл с мен до края на света?
- Разбира се мила! Стига да имаш 20 милиона за космическия билет.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.