Генерал се за бой стяга,
лъска лампаз до блясък.
- Пазете се вий хайдути,
идвам ази със трясък!

Генерал се за бой стяга,
слага шапка на глава.
- Аз където ваз ва хвана,
мамата ви ши и.а!

Зарадва се той, народа,
че някой него ще спаси.
И повярва - Ура!, ура -
с глупостта се напред върви!

Генерала много шава,
много вика и крещи,
ама брате пак не става -
пак по старо се върви!

Пак хайдутите отпред са -
на каймака първи ред,
а народът пак мизерен,
пак е гладен, пак е блед.

Генерал се за бой стяга!
Него бой го чака май!
Догодина изборите,
че туй брате не се трай!

27.06.2010
Варна

Пак ще се изберат онези,които ''службите'' са определили.

Тук героят, който е отчаян от действителността и безизходицата, както пред него, така и пред семейството му, познатите му, обществото, та чак пред маймуните в зоологическата градина, продължава да си вярва, че на следващите избори ще му бъде дадена възможност да избере по-достойните. Нужна ни е вяра и тя се изразява в заканата на героя, че догодина на изборите той ще... Ма какво ще, и той не знае. Все пак имаш право да си пофантазираш, че от теб било зависело нещо. Забележи само глаголното време! А има и рима - трай - май. Нещо като онази грандиозна лъжа, че септември щял да стане май.

Премиерът пощурява.
Май е хванал "луда крава".
Брюксел разтревожен пита:
- Верно ли на бой налита ?

Ний си траем деликатно,
щото знаем му кусура.
Силата му е в кютека,
ма не питай за култура.

Терзания ме мъчат вече.
Малко ли ни беше зора ?
Та тъй наивно и левашки
се пльоснахме пред огнебора.