Червената шапчица, която се беше събудила около 5:30 часа сутринта направо ошашавя, когато се вида, че не е сама в леглото. До нея се беше разперил като разбит самолет Сивия вълк.
- Ма този кой е? - учудено се попита тя, скочи бързо от леглото и пребара джобовете на ризата на Вълчо. - Аха, я да видим паспорта му. Сивчо Вълчев Кумчев. Ама тоя да не е от глутницата на Али Агджа! Лелеее! В каква каша се забърках. Тъй е то, като не си знам карара! Хайде, дето съм без бикини, не е опасно за здравето, ама този Сивчо...
Бръкна в другия джоб и... едва не припадна. Цяла пачка с американски зелени гущери се изтопурка на пода. Червената шапчица се заоглежда, сърцето й затуптя като на Митю Крика, кога вдига гумите на трактор.
- Лелееее! Ма това е цялата ми годишна заплата на безработна! Малееее! От къде ли ги е тафнал този смотлю? Той май е по-добър в кражбата, отколкото в леглото!
Червената шапчица зачете листа от тетрадка, с който бяха грижливо увити зелените американски гущери, с мириса на хавайски плаж.

"Здравей мили ми Сивчо! От както се любихме на Горската поляна, от тогава миличко не ми излизаш от акъла. Все за теб си мисля вълченце сладичко и пухкаво! Мисля си, че живота ми без теб е изпразнен от съдържание. Чакам те, душичката ми, за да припадна в обятията ти!
Приеми от сърце тази малка сума, която ти пращам, за да излекуваш раздялата си с предишната си кукумявка.
Твоя Бабка Червеношапкова!"

Последва едно ТУУУП, като че ли беше съборен цял гардероб с дрехи. Червената шапчица припадна.
Сивчо Вълчев Кумчев се събуди от силното тупване, погледна с все още размътен поглед изкълбучената Червена Шапчица и промърмори:
- Снощи й казах да не ми бърка в джобовете, че ще й се случи случката, ама не. Не Червена шапчица, ами Червена патчица!
Прозина се и пак легна.