Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2010 17:45 - Да би мирно седяло
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 569 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 22.06.2010 15:45


Расло момченцето за чудо и приказ. То расло не с месеци, не с дни, ами с часове. Расло като гушен паток, по времето на Тодор Живков. И когато станало на седем години, то изглеждало като на 18. Едва не му спрели детските надбавки!
Още от първият ден момченцето изпотрепало от бой другите момченца от първи клас. Другарката се видяла в чудо. Не дете, а хала!
В седми клас стърчало с две-три глави над другите и тежало амен-амен сто кила. Направо си било като шопарче! Родителите му го дали да тренира борба.
И станало момченцето борче - за чудо и приказ. (Ма това не го ли казах вече!) Тръшкало ги по тепиха като мокър парцал; печелило медали, купи и турнири нашето момченце. Било гордостта на тати, мама, дядо, баба, кака и на всички роднини, чак до девето коляно.
Завършило момченцето (!) някакво висше спортно и вместо две години, то служило само шест месеца.
И тъкмо щял да стане национален герой, взела че дошла 1989 г. Ами сега! Е, да, ама не!
Потърсили го онези чичковци, дето били все големи клечки при другаря Тодор Живков, намерили го, учудили се на неговите финансови и ръководни познания и го направили "kapo" на една група финансисти, дето смятали и пишели с... бейзболни бухалки.
Мноооого се радвали чичковците, дето го вкарали в "бизнеса" и за благодарност му запазили сигурно общинско място в община Голямо Олеле.
И започнало момченцето да раздава собствено правосъдие. И то така успешно, че цялата община го гледала в очите и устата.
Веднъж момченцето пребило цяла сватба, барабар с музикантите, защото те пък се заинатили и не изпълнили "Лека нощ деца" на неговото момченце.
Друг път запалило селската сладкарница и смачкало от бой собственика, защото той бил по-голям майстор на "бяло сладко" от майка му Гуна.
Трети път съборило покрива на селското кино, защото не искали да пуснат синчето му вътре, без билет.
Въобще подвизите на момченцето борче били многобройни.
И в един мнооооого тъжен ден за тайфата около него, за майка му Гуна и за баща му Дочо, момченцето било намерено надупчено като швейцарско сирене. До трупа му намерили бележка, на която пишело: "Когато Държавата гледа уплашена и скрита зад Закона, то Справедливостта тръгва като разпасана".
Баба Гуна плакла мнооого и тъжно и наричала: "Добро си беше момченцето ми, ама мнооооого добро си беше!", дядо Дочо пък само повтарял: "Е, какво от това, че понабъхтил неколко чиляка, а, каквооооо от това!"
На погребението на момченцето дошли все едни едри и мощни момченца, ама всичките с черни очила. Сигурно да си скрият подпухналите от плач очи.
А лудият Кочо, дето вуйчо му го бил пребил от бой още като дете, бил казал: "Да би мирно седяло, не би у гробо влезнало!"
Сигурно е прав!


Тагове:   мирно,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Лозунги за "червената -демокрация"!
21.06.2010 18:31
Девиза на борчетата е:...."Живей бързо.....!"
цитирай
2. kabuli - Напълно си прав!
21.06.2010 19:19
Този ламтеж за бърз живот е наследствен. Още от юнашкото партизанско време. Така са живели и другарите ни партизани. Дойде девети септември, а вече на 10 бяха собственици на къщи и имоти, буквално отнети от собствениците им през вечерта.
Когато Плевен все пак бил превзет, Осман паша предал сабята си с думите: "Не мога да разбера, господин генерал, защо го направихте това за този народ, който окачва на бесилото своите най-лични герои!"
Каква ли е връзката между него време и сегашната безвремщина?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2261280
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031