Прибирам се от работа. Кондукторката ме таксува като багаж за един лев и продължава да говори на един българоруски език с господин, който се интересува къде да слезе, за да отиде до... Възрастната жена типично по български се мъчи да бъде услужлива и изпада в многословие. До тях са мъж и момиченце, цигани. Момиченцето държи в ръцете си две малки метлички, които със сигурност ще бъдат използвани като играчки в ролева игра по домакинство.
- А циганите се женят много малки - влиза в ролята на познавач на циганския народ кондукторката. Чужденецът ахка, кима и дава вид, че разбира всичко.
Аз наблюдавам тази сценка с интерес, защото руснакът ми се вижда не на място.
Последна спирка. Всички слизаме. Аз се забавям и продължавам да наблюдавам рускоговорящия, който се обажда по мобилния:
- Аз се намирам на обръщача - казва на чист български език той. Ще чакам да дойдеш!
Очилата ми се изпотиха!
То е добре да вземеш акъла на когото и да е с полиглотските си знания, ама да беше иврит, урду или японски, а то братче, руски. Е, да, моето поколение все още се хваща на въдицата на руския, но днешните младежи, които свободно говорят на европейските езици - едва ли.