Ела Войводо! Ела със сабя!
Сечи на воля! То май тъй трябва!


- Кажи дядо, такъв юнак
като тебе защо плаче?
- Чуеш, синко, там на площад
гарван черен как си граче!
Децата ми, все войводи,
се хванаха за гушите.
Иска всеки той да води,
та си вадиха душите.

Юнак Иван все се врича
Командир да се нарича.
Ама Георги не му дава - 
нему харно не му става.
Симо гледа и се смее.
"Има време!" - той се пее.
Най ме е страх мен за Волен!
Завалия, все е болен!
Вика, крещи и не мълчи,
като улав навред върви.
Янко, бясът пък го хвана!
Търчи кат" луд от зарана.
Иска и той да е първи.
"Ще се леят тука кърви
ако някой ме забрави
и последен ме остави!"
Бойко, борчйто, тъдява
май звездата му изгрява.
И той иска да се пери -
със тях сили да си мери.
А от трънето ги гледа
Ахмед паша с далногледа.
- Нека - казава  - да се бият,
главите си да затрият!
Сетне ази ще отида,
ще отида да ги вида.
И интрига ще им дръпна,
голям номер ще им врътна.
Дружината ще им взема,
всички вкупом във харема...

- Плачи дядо, плачи още
на таз нива неорана.
Ваща работа, бе дядо,
открай време все осрана!

10.06.2010 г.
Варна