Преди да се родя, са се родили моите родители. Родили са се като поредното дете в многодетните си семейства и по тях не са ахкали, охкали и прехласяли, понеже са били поредното родено дете.
Расли са между батковци и каки, между чичовци и лели, между дядовци и баби, попивайки жизнения опит от тях. И всеки по-възрастен член от рода е оставял частица от себеси. Къде добра - за радост и гордост на рода, къде лоша - за срамотии на околните.
Дошло е ред, срещнали са се, харесали са се по седенки и вечеринки и са се взели. Къде по любов, къде по препоръка на двата рода, къде на пук на завистници и злословници. И ето - родил съм се аз - четвъртото по ред дете. И по мен не са охкали и ахкали, защото съм бил поредното родено дете. Дете от децата в семейство,  отгледани с много мъка, лишения и труд на майка ни, останала млада вдовица.
Родителите ми са отдавна умрели - Мир на праха им! Аз близо от 40 години съм семеен. Боже, какви сили се искат 40 години с една и съща жена! Родиха ми се четири деца, без каляски и ахкания; без детски снимки и пищни рожденни дни. Родиха се като поредните обикновени хора в държавата ни. Всички са семейни. Живеят си живота - къде върви, къде не, но си го живеят и си гледат децата.
Та думата ми е, че от как свят светува, малкият човек се ражда невидим. Без да го навестят орисниците, защото той още преди да се роди е орисан. Не е като например да се родиш в семейство на "известна" личност. Например някой силиконпевачица. Или на тази, дето води някакво телевизионно ток-шоу. Ма то не бяха ахкания, охкания, вайкания, празноприказки и дивотии. Тя щяла да ражда! Ами ще раждаш! Нали природата те е надарила с най-голямото благо - да създаваш живот. Ама да не е само един!
Като нея станаха стотици, защото в днешно време на изкълбучените ни ценности, където да си показваш "ония" работи е като да размахваш най-дългата и най-крива краставица на зарзаватчийския пазар.
И си мисля, че само здравото духовно време може да ражда физически здрави хора. Ама де го днес това време? Де го!