Когато времето спре да тече, си гледаме часовниците през пет минути, със заровени в пясъка глави.
Когато времето спре да тече, започваме да плачем с крокодилски сълзи.
Оплакваме участта си.
Когато времето спре да тече, слушаме приказките за юнаци.
Когато времето спре да тече, чакаме с радост юнаците да излязат от приказките.
За да им резнем главите, от кръста.
Тъй по не боляло!
Казват го професионалните касапи от червената гилдия.
Когато времето спре да тече, пеем юнашки песни за несбъднатото ни величие.
Когато времето спре да тече, чакаме някой да поправи часовниците ни.
И когато този някой ни поправи часовниците и времето тръгне, тогава разбираме колко ни е било по-добре, когато сме живели в спрялото време.
Когато времето тръгне, ние с  вълче настървение подгонваме този, който го е пуснал, защото сме се "светнали", че когато времето е спряло, сме спряли и ние.
И започваме отново да плачем.
С крокодилски сълзи.
Оплакваме участта си.
И когаго отново времето спре да тече... картината се повтаря, с тази разлика, че
другите народи са вече в друго време.