На Огнян Самуилов

- Открих, господин професоре, открих способ да гледаме през стени!
- Няма защо да викате младежо така - обърнал се професорът към студента. Способът за гледане през стени отдавна е открит. Ето, на, погледнете през прозореца!
Само че през кой и какъв прозорец да погледнем, че да видим ужасяващите истини, които ни преследват от зората на разума? Ужасни истини, с които живеем всеки ден. Живеем осъзнато-неосъзнато; свикнали сме с тяхната необходимост; те са ни нужни като водата и въздуха, понеже чрез тях можем да сложим разделителната линия между користното добро и безкористното добро; между привидното зло и между истинското зло - няма да можем да бъдем човеци.
Но защо цели народи и държави са приели за своя движеща сила злото? Преди много години бях чел статистика колко войни са се водили на земята, при нейната писана история. Над 1600. А народа, загинал в тях, надхвърля стотици милиони. Значи ужасът е бил мотора на напредъка! Мисля че и Бащата на историята го казва това.
Може би затова се е зародил Комунизмът, Фащизмът, Маоизмът и много другите -изми, които чрез месомелачката на историята са се мъчили да задвижат света напред. Само че кой свят? Светът на ужасяващите истини, в който обикновения човек е подхранваща тор за амбициите на определена шепа човекоподобни? Ами че то като че ли няма друг свят!  Светът на Доброто е качен на онази машина на времето, което ни връща назад и която се нарича Спомени. А света на злото се е качил изневиделица в машината на времето, която ни движи напред и която се нарича Мечти. Не е ли ужасно объркващо нашите мечти да са свързани само и единствено със Злото? Може би, не знам!
Ние сме собствения резултат от личните си трагедии.