Срамът или чувството за срам е оня механизъм за въздействие върху личността, който чрез психически и психологически натиск  привнася чувство на некомфортно състояние от извършването на дадена постъпка. Чувството за срам е изграденият регулатор на обществената среда. Чрез него тя се стреми да поддържа общоприети форми на поведение и да отхвърля други, чужди на етноса, културата, традициите и религията, присъщи на народа или нацията - като съвкупност от няколко народа.
Религията е онази институция, която се явява нравствен коректор и пазител на определени ценности. Именно тя използва най-много срамът, като въздействие. И понеже религията е била и първото училище за просвещение и морал именно за това родителите и до сега го използват като форма на въздействие върху децата си.
Да, но какво значи "срам"? Кои постъпки от живота на личността са срамни? Срамът граничи ли с престъплението и престъплението срам ли е? Срамът предава ли се наследствено, не само семейно, но и институционално и групово? Въобще какво е Срам? И имат ли го българинът и българските институции чувството за срам?
Без да се колебая, ще кажа, че чувството за срам у нас, като народ и държава, отдавна е умряло. Като четирилистната детелина.
Което е обаче най-страшно, именно в Църквата срамът е захвърлен в най-тъмните душевни килери на свещенослужителите й.
Митрополитите живеят сред разкош в луксозни резиденции, а подчинените им свещеници в някои епархии на българската църква не са получавали заплати от години. Особено висшия клир, чиито богати домове тънат в Крезовски разкош. Аз бих добавил и разврат. Всичките ни владици, без никакво изключение, са законните деца на Мамона.
Е, как тези дяволи на злото ще искат миряните им да им вярват? - ще попитате вие. Подвластен на традицията, стегната в клещите на Срама, българинът продължава да пълне храмовете на тъмните сили на всеки църковен празник. Да, защото нашите висши божи служители не са нищо друго, освен воини на безименните тъмни сили, които въобще не знаят, че съществува такава нравствена категория, наречена "срам".
Можем да бъдем вярващи! Можем да вярваме в житието на Иисус Христос посвоему. Но можем да не бъдем религиозни. Поне не по този начин, по който ни кара извратената в същността си Българска православна църква.