Комунистът без власт е като онова изсъхнало дърво от корените, коетото не става за нищо друго, освен за кюмбето. Комунистът без власт е като катастрофирал скъп луксозен автомобил - хем скъп, хем нищо не струващ.  И комунистът без власт започва да си задава въпросите на живота си: Защо останах без власт? Кой опика дървото? Как стана катастрофата? Комунистът без власт започва първо да търси врага с партиен билет. Той започва да се съмнява в другите комунисти с власт (бивша или настояща), че именно те са му опикали корените и са срязали спирачките на автомобила му. Комунистът без власт е като оня комунист, дето девет дни са го били, а той... си свиркал с уста дайчовото хоро. Да, ама не! Комунистът без власт е като озверяло животно, което чувства, че някой (или някои) му издърпва/т плячката изпод носа. Той това не може да го търпи! Той не е свикнал да бъде натикан в кьошето, като онези мижави никаквици, чакащи този или онзи да им оправи живота. Въпреки че мижавите никаквици поради своята мижавост и вярата, че някой ще помисли и за тях, са му гласували доверие и са го облякли с власт (настояща или бивша). Но трябва да направим едно уточнение: има коренна разлика между комуниста с власт и комуниста без власт. Комунистът с власт има навика бързо да се видиотява - нещо като малотрайните колбаси, които започват да издават мирис на развалено и лепкавост още на втория ден. Комунистът с власт не обича комуниста без власт, защото в негово лице вижда оня крадлив многознаец, който може да го лиши от власт. А властта е сладко нещо! Ех, колко сладко нещо е властта! Особено при българската политическа действителност, където куче влачи камион, но дири няма. Един комунист с власт в тази действителност е по-страшен от 10 000 крадливи мангали, дето чакат на социални помощи, не си плащат тока, не работят... Абе, каквото ви дойде в пипето!
Абе, аз майче исках да кажа нещо за президента и за неговото вице, дето се провикнало на мегдана: "Аферим Гоце, машала!"
Дбре, ама за какво?