На Трети март ще честваме 132-та годишнина от Освобождението на България. Всички ние ще отдадем почит не само на загиналите в боевете и сраженията за свобода, но и на тези, които са доживели да видят страната си свободна. И са останали озадачени. Да, да, озадачени, защото ние още от първите дни на свободата сме заживели с идеята кой както може да си изгради държава в държавата. И тези, които са имали власт и пари, са успели.
Питали ли сме се в колко Българии живеем от десетилетия, като изключим тази, която я използваме за параван, зад който крием нечистите си помисли и кирливите си ризи. Да я оставим настрана тази България, която юридически е свободна не от Трети март 1878 г., а от обявяването й за царство през 1908 г. Да я оставим на страна изстрадалата от простотиите ни България. Нека да видим в колко други Българии живеем днес.
Жена ми от десет години е жител на България на здравеопазването. Питам я, как живеете вие в държавата си, а тя: - Мани, мани, зле! Ще е по-добре ако болните сме умрели!
Съседката ми живее в България на образованието. Питам я как е, а тя: - Не виждаш ли, никак! Правят ни на диви петли!
А жителите на България на културата пък се жалват, че им отнемат гражданството.
Тъй е и с другите Българии.
Но на Трети март ще честваме вкупом освобождението на Нашата България. Нашата ли казах! Извинете, пак сбърках! Нашата България има Васил Левски, Христо Ботев, Панайот Волов, Георги Бенковски, Кочо Честименски, Георги Раковски и стотици други незнайни мъже и жени, погинали за най-святото нещо на света - свободата. А героите на другата България са Маргените, Галевите, Очите, Маймуняка, Рапона, Мамата, Бабата... Някой от тях ги убиха, но не на бойното поле, а в колите и апартаментите им. Има и други герои, които пък ги само/убиха, като Ахмед Емин - "мъжката" секретарка на Доган; Тинко Воденичаров през 1990 г. - съветник на Живков; Янко Димитров, Свилен Панайотов и други.
Ето, как от десетилетия всеки един от нас си живее в своята си България и не му пука за хала на Нашата България.
Какво от това, че на Трети март ще дерем гърла и ще бришим фалшиви сълзи.

Честит празник българи!
Но днес ние сме под ново нечестито робство, по - страшно от всяко друго и не виждаме светлината на Свободата в тунела!

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

web

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!





© Иван Вазов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.06.2004, № 6 (55)

Други публикации:
Иван Вазов. Събрани съчинения. Т. 2, София, 1975.

Много добре, че ни обхваща един ентусиазъм, от който ни иде да политим като бяла лястовичка и да пърхаме с крилца. А под нас едни щастливи лица, излъчващи гордост от това, че са чеда на юнашко племе.
Хайде да изхвърлим на страна всичката тази пуешка надутост и пак да се запитаме: В колко Българии живеем? В коя България живеят нашите народни представители, които на фона на жестоката бедност и безработица си повишават заплатите? В коя държава живее ГЕРБовата част на "Атака", която е по-бойковска от Борисов? В коя България живеят майките с неполучените детски? В коя България живеем ние, всичките?
Инак много се радвам на ентусиазма на всички младежи нацоналисти. Но голяма част от тях възприемат национализма само като викане, кряскане и псуване на всички, които не са като тях. Жалкото е, че много малко от тези младежи могат да възприемат реалността, без да е окрасена с плакатни речи и крясъци.
Та ако ние, българите, сме от племената оногондури, кутригури и утригури, защо вкупом се преврънаме в народа Чукундури?

Точно в тая "България" живеем, защото забравихме кои сме и се отвърнахме от миналото си. А народ без минало, е народ без настояще и бъдеще!
Тия за които ми говвориш много скоро вече ще разберат ако още не са, че тия дето ги водят, ги водян мноого далеч от пътя на просперитета на страната ни и национализма и че са продажници и слуги на чужди централи.
Ентусиазма който трябва да ни обхване е да свалим днес колониалната върхушка прилагаща най - нечувания геноцид над народа ни в нашата история!

That saves me. Tanhks for being so sensible!

That's 2 cleevr by half and 2x2 clever 4 me. Thanks!

At last! Someone who udnesratdns! Thanks for posting!