Като в индианска нишка са отрицателните явления в живота ни от 20 години насам. Водач на колоната е псевдодемокрацията, която с помощта на следващия след нея безсмъртен комунист си проправят път сред купчините от проблеми. На трето място е идиотската приватизация. Тя се държи наперено и арогантно, защото иска да е водач, изхождайки от мисълта, че е в основата на днешния живот.
И така, колоната е доста дълга, като краят ъ се губи в далечината. На края на тази абсурдност се влачат образованието, здравеопазването и жизнения стандарт, който постоянно си води бележки за поведението на тези, които са пред него.
Но ето че от сивата мъгла на Ежедневието изскача още един от забравените участници в колоната - студът.
И тази колона от абсурди върви в посока на Нашето бъдеще, необезпокоявана от никого.
До кога? - никой не може да каже.