Защо ли евреите са търсили пътя на спасението дълги и поредни четиридесет години? Защо не са го намерили от раз, устремени към новото начало след дългото робство?
Защо ние, българите, живеещи във времена, които предлагат технически и научни средства за разрешаването на проблемите, от двадесет години се лутаме - подобно на евреите - из пустощта на живота и все още не можем да намерим спасителния път, който да ни изведе на правата на разума?
Защото имаме да плащаме грехове, натрупали се в исторически и морален план като непроходима планина. Защото сме грешни, че предадохме майка си България за много дългите 500 черни и тъмни години. Защото предавахме онези нейни синове и дъщери, които се бяха врекли да отдадат живота си за нейната свобода. Защото продаваме душите си на Мамона с единствена цел - да ни е добре на нас, протегнали се самодоволно пред горящата печка и масата, пълна с храна; защото е много по-важна личната ни свобода, отколкото свободата на всички. Майната им на болните и оскотели дечица от Могилино! Майната им на болните, бездомните и отчаяните! Майната им на всички, които не могат да хапят, да дращят, да крадат, да убиват и да отвличат, защитавайки личната си свобода! Майната му на целия свят, който не ни интересува за къде ще тръгне и какво ще стане с него! Нали на нас ни е добре, прегърнали самодоволно любовничката си, препускайки с бясна скорост с мерцедеса на любовника си.
Народ, който не знае какво да прави със свободата си, понеже му е поднесена на тепсия; свобода, която не е минала през сърцето и душата му и през черните забрадки на жените му, се лута и ще се лута още много дълги години из пустите полета на историята, без да може да осъзнае защо. Един народ, който краде като побеснял от себе си, без да осъзнае, че краде от свободата си, не заслужава друга участ, по-различна от тази, в каквато е сега.
И ми се струва, че гласовете на ранни християни, богомили, загинали за свободата и по фронтовете ни проклинат от висините, защото не знаем какво да правим със себе си.