В Европа черният цвят е цвета на мъката, цветът на вдовиците и вдовците. Но и цвят на благородството, защото мъката облагородява и ни доближава най-много до онова чувство за несбъднатата справедливост.
В Азия белият цвят е цвета на мъката, но и цвят на душевната чистота.
Червеният цвят е цветът на кръвта, взет като символ от комунистите, олицетворяващ една вечна и йезуитска борба по неосъществимия идеал за мнимото равенство - в най-широкия му смисъл. Борба, донесла милиони смърт и мъка - за обикновените - и милиони в разкош - за необикновените.
Животът ни е като онази река от приказките, която течала в различни цветове. Червеният цвят в реката "живот" потече от 1917 г. и остатъчните мръсни нюанси все още се забелязват много ясно. Червеният цвят - цветът на химерите.
А комунистите те са по-жалки и от блудния син, който все пак се завърнал у дома след дълго скитане. Комунистите никога не се завръщат у дома, защото те по генна природа са безродници. И парадоксът е в това, че като такива живеят един разкошно паразитиращ живот - като глисти в организма на държавите.