Залитането по идеята за референдум трябва ли да има новини на турски език по Националната телевизия, родена от омразата по всичко турско от "Атака" и сродните на нея политически и други организации, неглижира факта, че от едно известно време в телевизионния ефир тече турска вълна от телевизионни сериали. Или по-скоро обратно - турските сериали доказаха, че чрез референдум не се спира това, що не може да се спре. Не оставяйте с впечатление, че аз съм за тези новиви, но много доброто показване на живота такъв, какъвто е, няма нищо общо с тях. Проличава си, че в съседна Турция филмовото изкуство е на светлинни години напред от нашето, което по инерция продължава да диша и живее - ако все още диша и живее -  по каноните на съветската филмова школа.
Не съм привърженик на безкрайно дългите сериали, които по замисъл и изпълнение си приличат като еднояйчни близнаци, но да си призная, че с много голям интерес гледам "Брак с чужденец", понеже показва живота такъв, какъвто е.
И което е жалко, че ние гледаме собствения си живот през очите на турските сценаристи и артисти, понеже нашата държава може да прави всякакви глупости, но не и да заделя истински средства за всестранното развитие на културата и изкуството ни.
Чудя се дали някога и ние можем да лазкажем живота на едно смейство така, както го разказват в "Брак с чужденец" - такъв, какъвто е, без подправки и насила изказани и изучени кухи и лишени от истинска жизнена философия думи.