И останал Живко без къща. Сам, самотен, болен и гладен, превърнал се в невидим за очите на държавата и бездушен, за нейната милост. И превърнал стария си лек автомобил в дворец, и заживял в него. Сред нас, пред съзнанието и душите ни. И станало малко, предпразнично чудо. Циганите (Ах, тези скапани цигани!) събрали "огромната" сума от 120 лева и 56 стотинки за Живко - царят на палата, поместен в кола.
Когато ТВ репортерката го попита какво ще прави с тези пари, човечецът отговори: Ще си купя лекарства и някоя дреха. Боже, толкова много ли са тези 120 лева? Да, със сигурност те са много повече от парите на когото и да е тузар или тузарка от измисления наш елит, защото са дадени от сърце и душа и защото и "Живко е човек!"
И докато репортерката разговаряше с цар Живко, към тях се приближи единствения кандидат негов поданик, на когото Живко на драго сърце обеща подслон в двореца си.