На фона на онова, което разправят участниците в "Цената на истината", смъртта на красивото 16 годишно девойче от български произход и нейния възлюбен 15 годишен циганин, който бере физическа и психическа душа в болницата, е направо щокираща.
Омразата към родителите, към себе си и другите; цинизмът в отношенията на "разумно" изглеждащите разказвачи, седнали на стола на истината, оголвайки душата си не толкова за да се пречистят, отколкото да им бъде платено за тяхната изповед пред олтара на зрителите, е диаметрално противоположна, разминаваща се в огромния като вселена образ на изпепеляващата и убийствена любов между двама млади. Двама млади, живеещи в два свята, отдалечени на светлинни години един от друг. Единият - светът на добре уреденият българин, който свято пази своята етническа чистота, поднася в жертва собственото си дете в нейно име. Другият - баналния до тривиалност свят на едно циганско семейство, което със сигурност освен в селската си мизерия тъне и в блатото на неграмотността. Но магията на любовта е тъй силна, че сваля всякакви и всички прегради, а предразсъдъците ги изхвърля на бунището на морала.
Гледали ли сте "Таборът отива към небето"? Именно ролята на Рада изиграва красивото момиченце, със златните коси и сините като небето очи.
Филмът е направен по разкази на Максим Горки. Пред очите ти са само цигани и техния табор (катун); начина им на живот, песните и една луда любов, присъща само и единствено на истински свободните хора. Една любов, изпълнена със страст и гордост, извираща от циганските песни. Страст, изгаряща на безпощадния си огън и последната фибра на разума. Гордост, готова да те убие в момента на на най-щастливия ти миг в живота. Лудост, която при "белия" човек не би се случила по този начин,у защото той мисли и действа рационално. Да, рационално, защото неговите емоции са от друго естество, от друга материя. Докато емоцията при циганите е разрушителна експлозия на моментните чувства, избухнали със силата на вулкан, то емоцията при европееца е по-скоро кондиция, която или го прави гений, или го прави осъзнат убиец. А при циганина няма рационално обяснение - той действа и живее за мига, като често пъти го настига смъртта, която го прегръща изневиделица. 
 Зрителят се потапя в атмосферата на циганския живот, без да усети, че и той силно желае да бъде циганин, макар и за миг, защото посланията във филма са универсални времево. А смъртта на двамата герои ни дава усещатено, че някъде в катуна е Шекспир.
Именно чувство за присъствието на Шекспир ме обзе и като че ли очаквах лично той да се яви на малкия екран и с тъжен глас да каже: С голямо прискърбие казвам, че младите герои от живота преждевременно напуснаха този свят. Нека Бог да ни пази от самите нас! От враговете си ще се опазим сами, както можем!

и аз писах за тях в моя блог, мисля, че на фона на останалите новини от страната, тази сякаш остана по периферията. Адски тъжна история за безперспективността, за оскотяването (не знам дали си гледал изявленията на съселяните в сутрешният блок на Нова, те не можеха да говорят БЪЛГАРСКИ, а бяха българи), за безнадеждността.
Благодаря ти за този постинг!

защо никой не я спомена
да, няма родител който би предпочел смъртта на детето си пред това да живее с циганин живо, но само не ми казвайте, че има родител който би благословил с радост и от сърце подобна връзка, виждали ли сте как наши момичета /моето момиче/ са /е/ подмамвани /подмамено/ от съвсем не простите цигани и какво се случва с тях /него/, какво бихте казали ако това е вашето дете, вашето...защо съм анонимна ли - защото не мога да приема, че детето, което е сукало мляко от гърдите ми може да бъде омърсено от един циганин с пари, само защото аз нямам достатъчно, това е другата страна, но много от вас я пропуснаха, като че ли съзнателно

На анонимния от по-горе.
Не се чувствам логически добре в разговор с анонимен, поради причината, че говоря с неизвестността. Тук обаче искам да кажа нещо, което едва ли анонимния би изказал разумно мнение, понеже неговата сила е безимието, което му дава право да говори какъв ли не род глупости.
Със седем музикални знака човечеството е написало величавата си история във вид на неповторима музика. С 30 писмени знака хората пишат невъобразими "величави" глупости. Та как е възможно на майчиното мляко да се даде народност! Ти, като майка, да не би да се имаш за мандра на българско прясно мляко, което може да бъде сукано само от български деца? Част от моето детство премина в едно добруджанско село. Бай Злати - Бог да го прости - се обръщаше към възрастна циганка със святата дума "мамо", защото тя го е била откърмила. И в очите на този благ, добър, тих и много интелигентен човек се появяваха сълзи. Майка му, баба Величка, не е могла да го кърми, защото е нямала МЛЯКО. Да, това животодаващо мляко, което ти наричаш БЪЛГАРСКО.