Уважаеми дами и господа, уважаемо (постоянно) население на малката ни и красива, но ВИНАГИ мачкана страна от днешно време можем ли трезво да погледнем назад в историята и да си признаем, че все едни и същи по сой нескопосници са ни творили щастието, падащо като трохи от техните маси, и голямото нещастие, което винаги е било в излишък. Българите приличаме на палестинците - хем си имаме държава, хем не знаем какво да правим с нея. Сигурно Свободата може да се даде даром, но любовта към нея - не.

А ми се щеше да не е така!