Кабули от Варна

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.09.2009 01:33 - поезия

Прочетен: 875 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.11.2011 17:26

ЦИГАНСКА ПОЕЗИЯ

СЪН
(на жена ми)

Щом си легнеш уморена,
неспокойна и заспиш,
ще се видиш пак до мене
как със радост ти вървиш.

Във виденията твои
винаги ще идвам аз.
Под небето звездно двама
се прегръщаме в захлас.

Хей отгоре, най-отгоре,
от ефирния си трон
се усмихва нам Луната
и ни прави тя поклон.

А щом подухне лек повей
и зашумят листата,
а щом пак слънцето изгрей,
и с него красотата,

със глас божествен ще запей
хор невидим, многогласов:
"Привет сърдечен приеми
от Димитър Атанасов!"

1990 г. Тараклия, Молдова

ТЪГА ПО ЗВЕЗДНА НОЩ

Тъгувам аз, тъгувам!
Тъгува циганската ми душа.
По пътя на всемира искам да пътувам,
сред безкрая волен да летя.
В моя дром слънчев диск да грее
и конски тропот по него да кънти.
Душата ми със звездите да се слее
и във Пътя млечен да заспи...
А там някъде, близо до Юпитер далечен
се е събрал цигански керван.
Да е на път, да е в пътя млечен
е обречен циганския стан.

1997 г., Варна

Нагоре