Постинг
27.09.2009 12:54 -
циганска поезия
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1271 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.10.2013 10:38
Прочетен: 1271 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 04.10.2013 10:38
ЦИГАНСКА НОЩ
Песни, огън, конски тропот
будят в нощта тишината.
Смях, целувки и легенди
гонят бодро самотата.
Сбрали са се като пчели,
спрели са се там, в безкрая,
дали воля на душите,
потопени във омая.
Раждали се от звездите,
като истинските хора;
веселят се до утринта,
без да знаят те умора.
Тях навсякъде ги има,
те рисуват красотата!
И са народ вековечен,
и са солта на земята!
1978 г., Стара Загора
ЦИГАНКО БЯЛА
Циганко бяла, вино налей ми!
Искам да пия аз до зори
че тъй се лесно лекува сърцето,
което в мъка и болка гори.
Циганко бяла, образ прекрасен
как да забравя, питам се аз.
Бързо, ти бързо вино налей ми,
искам да пия отново със вас!
Сутрин, щом слънце топло изгрее,
катунът отново ще тръгне на път.
Пътят незнаен вас ще ви грабне -
животът, той носи радост и смърт.
Циганко бяла, дай ни да пием!
Виното брат е на мойта тъга!
Ромален, братя, песен запейте,
искам да плача и пия сега!
Циганко бяла, вино ми дай ти!
Искам да пия чак до зори!
Моля те ази, виж ми сърцето,
което от болка в мъка гори!
03.10.1994, Варна
ЗВЪН ОТ КОЛЕЛО
На паметта на майка ми
Облегнати двама, пред залез на слънце, на стена - старинен дувар,
песен тъжна във лятната вечер ми пее циганин стар:
"Отдавна било е, преди много години, детенце малко аз бях,
хванал ръката майчина, топла, подир нея вечно вървях...
Във станът, сред нази , сред шатрите пъстри живееше чудна мома.
Момата прекрасна носеше име - вълшебното име Елма.
Косите ъ черни, от вятър развени - топола, стройна снага...
Обикна Елма момък незнаен, реши - и му стана жена.
Събра се тогава, как бързо събра се цигански съд - мешере.
И твърдо решиха стареите мъдри, и отсякоха: -Той ще умре!
Защото погазил законите свети на Ману - нашият Бог.
Защото избързал момъкат влюбен и не спазил законния срок.
Момата вземал е, без да знае баща ъ, без бабахак да плати
и затова момъкът буен и дързак със своята кръв ще плати.
Конници бързи ги подгонили рано, бягат те двама, летят -
прегърнати, бледи, рамо до рамо , спомени бързи берат.
Спомени бързи - танц на жарава, смях кръшен отекващ в нощта;
луна на небето, звезди във очите, прегръдка на две млади тела...
Конници бързи ги стигнали рано - прегърнати двама, те спят
и сънуват - прегърнати двама - как към звездите летят...
И остър нож под лявото рамо със сила омразна забит.
Литнал от от болка и мъка вик страшен, дълбоко в сърцето ъ скрит,
Елма бързо измъкнала ножа, в сърцето пробола се тя...
Попитал ги тихо, от мъка покрусен измъчен и тъжен баща:
- Свършихте всичко, както решихме? Убихте го вие, нали?
- Убихме го ние, както решихме, но и Елма също умря...
Майка ъ чула тез думи страшни и на живота си сложила край...
И днес още по думища прашни обикаля духът им, ти знай...
Елма прекрасна чхаврея-гаджея ми беше родна сестра!"
Аз гледах в лицето тъжния старец, очите му плуват в сълзи,
по пътя безкраен на живота незнаен той бавно и мъдро върви
Слънцето кротко и тихо залезе, зад баира свенливо се скри,
над полето заспало, под звездите небесни звън от колело заечи.
1998 г., Варна
_________
чхаврея-гаджея - от цигански буквално "момче българин"
Песни, огън, конски тропот
будят в нощта тишината.
Смях, целувки и легенди
гонят бодро самотата.
Сбрали са се като пчели,
спрели са се там, в безкрая,
дали воля на душите,
потопени във омая.
Раждали се от звездите,
като истинските хора;
веселят се до утринта,
без да знаят те умора.
Тях навсякъде ги има,
те рисуват красотата!
И са народ вековечен,
и са солта на земята!
1978 г., Стара Загора
ЦИГАНКО БЯЛА
Циганко бяла, вино налей ми!
Искам да пия аз до зори
че тъй се лесно лекува сърцето,
което в мъка и болка гори.
Циганко бяла, образ прекрасен
как да забравя, питам се аз.
Бързо, ти бързо вино налей ми,
искам да пия отново със вас!
Сутрин, щом слънце топло изгрее,
катунът отново ще тръгне на път.
Пътят незнаен вас ще ви грабне -
животът, той носи радост и смърт.
Циганко бяла, дай ни да пием!
Виното брат е на мойта тъга!
Ромален, братя, песен запейте,
искам да плача и пия сега!
Циганко бяла, вино ми дай ти!
Искам да пия чак до зори!
Моля те ази, виж ми сърцето,
което от болка в мъка гори!
03.10.1994, Варна
ЗВЪН ОТ КОЛЕЛО
На паметта на майка ми
Облегнати двама, пред залез на слънце, на стена - старинен дувар,
песен тъжна във лятната вечер ми пее циганин стар:
"Отдавна било е, преди много години, детенце малко аз бях,
хванал ръката майчина, топла, подир нея вечно вървях...
Във станът, сред нази , сред шатрите пъстри живееше чудна мома.
Момата прекрасна носеше име - вълшебното име Елма.
Косите ъ черни, от вятър развени - топола, стройна снага...
Обикна Елма момък незнаен, реши - и му стана жена.
Събра се тогава, как бързо събра се цигански съд - мешере.
И твърдо решиха стареите мъдри, и отсякоха: -Той ще умре!
Защото погазил законите свети на Ману - нашият Бог.
Защото избързал момъкат влюбен и не спазил законния срок.
Момата вземал е, без да знае баща ъ, без бабахак да плати
и затова момъкът буен и дързак със своята кръв ще плати.
Конници бързи ги подгонили рано, бягат те двама, летят -
прегърнати, бледи, рамо до рамо , спомени бързи берат.
Спомени бързи - танц на жарава, смях кръшен отекващ в нощта;
луна на небето, звезди във очите, прегръдка на две млади тела...
Конници бързи ги стигнали рано - прегърнати двама, те спят
и сънуват - прегърнати двама - как към звездите летят...
И остър нож под лявото рамо със сила омразна забит.
Литнал от от болка и мъка вик страшен, дълбоко в сърцето ъ скрит,
Елма бързо измъкнала ножа, в сърцето пробола се тя...
Попитал ги тихо, от мъка покрусен измъчен и тъжен баща:
- Свършихте всичко, както решихме? Убихте го вие, нали?
- Убихме го ние, както решихме, но и Елма също умря...
Майка ъ чула тез думи страшни и на живота си сложила край...
И днес още по думища прашни обикаля духът им, ти знай...
Елма прекрасна чхаврея-гаджея ми беше родна сестра!"
Аз гледах в лицето тъжния старец, очите му плуват в сълзи,
по пътя безкраен на живота незнаен той бавно и мъдро върви
Слънцето кротко и тихо залезе, зад баира свенливо се скри,
над полето заспало, под звездите небесни звън от колело заечи.
1998 г., Варна
_________
чхаврея-гаджея - от цигански буквално "момче българин"
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
