Когато времето спре да тече, си гледаме часовниците през пет минути, със заровени в пясъка глави.
Когато времето спре да тече, започваме да плачем с крокодилски сълзи.
Оплакваме участта си.

Свободата
Изгубили всякаква надежда за свобода, ние бавно, но сигурно се превръщахме в необходим елемент от действителността на диктаторите ни. Механизми, чрез които те постигаха всяко свое желание и след това бивахме изхвърляни на бун...

Какво става?!
Човекът се влюби в Икар и полетя като него, разкъсвайки оковите на земното притегляне. Тъй потайният Космос взе да разтваря бавно, но сигурно страниците на своята безкрайна безкрайност, осъществявайки детските мечти на то...