Постинг
28.11.2014 12:40 -
притчи
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 859 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2014 15:11
Прочетен: 859 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 29.11.2014 15:11
Нуждата
Двама братя биле в гората за дърва. Напълнили чувалите и тръгнали за към къщи. Не след много по-малкият брат казал:
- Батко, хайде да си починем, защото моят чувал взе да ми тежи много. Едва стоя на краката си.
Починали и тръгнали, но след около десет минути време пак се чула молбата на по-малкия за почивка.
- Братко, с твоите почивки ще пристигнем у дома тогава, когато вече за печките няма да са нужни дърва. Събери малко повече сили и търпение, за да се приберем по светло, че вечерта настъпва много бързо.
Да, ама братът седнал на земята и казал задъхан, че повече и да иска, не може да продължи, без да си почине по-дълго време.
По-големият брат осттавил чувала с дървата на земята и влязъл в първия селски двор, като взел да бере ябълки. Видял го стопанинът, грабнал сопата и се развикал:
- Крадец! Крадец! Обират ми ябълките!
- Братче, грабвай си чувала, че тук ще ни пребият от бой!
По-малкият брат бързо метнал чувала на гърба си и взел да бяга толкова бързо, че по-големият останал назад.
- Е, не ти ли тежеше чувала, когато ни гониха, братко мой? - го попитал с усмивка брат му.
- Страхът ми даде сила и аз въобще не почуствах тежестта му.
- Не страхът, братче, а нуждата е тази, която ни дава сила, търпение и упование. На нас не ни остава нищо друго, освен да се молим на добрия Бог да ни се случват само добри неща.
Двама братя биле в гората за дърва. Напълнили чувалите и тръгнали за към къщи. Не след много по-малкият брат казал:
- Батко, хайде да си починем, защото моят чувал взе да ми тежи много. Едва стоя на краката си.
Починали и тръгнали, но след около десет минути време пак се чула молбата на по-малкия за почивка.
- Братко, с твоите почивки ще пристигнем у дома тогава, когато вече за печките няма да са нужни дърва. Събери малко повече сили и търпение, за да се приберем по светло, че вечерта настъпва много бързо.
Да, ама братът седнал на земята и казал задъхан, че повече и да иска, не може да продължи, без да си почине по-дълго време.
По-големият брат осттавил чувала с дървата на земята и влязъл в първия селски двор, като взел да бере ябълки. Видял го стопанинът, грабнал сопата и се развикал:
- Крадец! Крадец! Обират ми ябълките!
- Братче, грабвай си чувала, че тук ще ни пребият от бой!
По-малкият брат бързо метнал чувала на гърба си и взел да бяга толкова бързо, че по-големият останал назад.
- Е, не ти ли тежеше чувала, когато ни гониха, братко мой? - го попитал с усмивка брат му.
- Страхът ми даде сила и аз въобще не почуствах тежестта му.
- Не страхът, братче, а нуждата е тази, която ни дава сила, търпение и упование. На нас не ни остава нищо друго, освен да се молим на добрия Бог да ни се случват само добри неща.
Вълнообразно
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.