Постинг
27.11.2014 20:54 -
притчи
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 764 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2014 22:26
Прочетен: 764 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.11.2014 22:26
Двата рая
Свършили земните дни на дядо Христо. Душата му с радост се понесла към отвъдното, очакваща с нетърпение срещата със своя адаш.
Летейки в безкрая, тя дочула кучешки лай. Обърнала се, и що да види - душата на верното му куче Караман тича след нея.
- О, Боже мили, що търсиш тук, Карамане?
- Ами където ти, там и аз! Дълги 15 години си служихме
вярно един на друг! Та като ти се възнесе, и аз подир теб! Къде без мен! - отвърнала душата на Караман.
И изведнъж се озовали пред райските порти. Почукала душата на дядо Христо и пред тях застанал служител, който ги попитал със строг глас:
- Вие, двамата, за Рая ли?
- Да, да, за Рая, светецо! - отвърнала развълнувана душата на дядо Христо.
- Добре, но кучета не се допускат!
- А мога ли да вляза и да разгледам, а? - попитала душата на стареца. - Ако ми хареса, кучето остава вън. Да си търси спасението, защото аз не съм го канил да дойде подир мен.
- Влез, ама повече от половин час не може!
Преди да влезе в Рая душата на дядо Христо намигнала на душата на Караман и се разбрали. Тя се отдръпнала, свила се на кълбо и зачакала.
След половин час душата на дядо Христо отворила вратата.
- Карамане, вътре е чудесно! От прекрасно по-прекрасно, ама без теб ми е криво, приятелче! Хайде, да се махаме!
И двете души полетели в безкрая на отвъдното.
За най-голямо учудване се озовали пак пред портите на Рая.
- Ало, имали някой тук? - почукала на портите душата на дядо Христо.
- Да, има! - отговорил белобрад старец, облякън целия в бяло.
- Ние сме…
- Знаем кои сте - отговорил старецът. - Хайде, влезте вътре!
- Ама и с Караман ли?
- Разбира се, че и с Караман! Тук, в Рая, всеки е със своите близки.
И докато си говорели със свети Петър отсреща се задала душата на баба Христина, която се хвърлила върху дядо Христо и запрегръщала Караман.
- О, сбрахми се най-после, мили мой! И с Караман си ми дошъл!
- Светецо, преди да дойдем при вас, бяхме в Рая, ама там не допуснаха верния ми Караман. Сега съм пак в Рая, където и Караман е с мен, и добрата ми бабичка е до мен. Кой рай е истински?
- Дядо Христо, хората се раждате на грешната земя и живеете на нея в свой измислен Рай. Но до истинския Рай достигат само тези, които през живота си не са изоставили най-близките до себеси - независимо дали ще бъдат божии чеда или животински твари.
Какво?
- Дядо, какво значи мъдрост? - попитал младежа стареца, който наблюдавал красивия летеж на жеравите.
- Мъдростта е неповторимия в своята красота танц на Разума с Хармонията, от който се раждат прекрасните плодове на човешкия труд, рожби на неговите аналитични действия и постъпки.
Свършили земните дни на дядо Христо. Душата му с радост се понесла към отвъдното, очакваща с нетърпение срещата със своя адаш.
Летейки в безкрая, тя дочула кучешки лай. Обърнала се, и що да види - душата на верното му куче Караман тича след нея.
- О, Боже мили, що търсиш тук, Карамане?
- Ами където ти, там и аз! Дълги 15 години си служихме
вярно един на друг! Та като ти се възнесе, и аз подир теб! Къде без мен! - отвърнала душата на Караман.
И изведнъж се озовали пред райските порти. Почукала душата на дядо Христо и пред тях застанал служител, който ги попитал със строг глас:
- Вие, двамата, за Рая ли?
- Да, да, за Рая, светецо! - отвърнала развълнувана душата на дядо Христо.
- Добре, но кучета не се допускат!
- А мога ли да вляза и да разгледам, а? - попитала душата на стареца. - Ако ми хареса, кучето остава вън. Да си търси спасението, защото аз не съм го канил да дойде подир мен.
- Влез, ама повече от половин час не може!
Преди да влезе в Рая душата на дядо Христо намигнала на душата на Караман и се разбрали. Тя се отдръпнала, свила се на кълбо и зачакала.
След половин час душата на дядо Христо отворила вратата.
- Карамане, вътре е чудесно! От прекрасно по-прекрасно, ама без теб ми е криво, приятелче! Хайде, да се махаме!
И двете души полетели в безкрая на отвъдното.
За най-голямо учудване се озовали пак пред портите на Рая.
- Ало, имали някой тук? - почукала на портите душата на дядо Христо.
- Да, има! - отговорил белобрад старец, облякън целия в бяло.
- Ние сме…
- Знаем кои сте - отговорил старецът. - Хайде, влезте вътре!
- Ама и с Караман ли?
- Разбира се, че и с Караман! Тук, в Рая, всеки е със своите близки.
И докато си говорели със свети Петър отсреща се задала душата на баба Христина, която се хвърлила върху дядо Христо и запрегръщала Караман.
- О, сбрахми се най-после, мили мой! И с Караман си ми дошъл!
- Светецо, преди да дойдем при вас, бяхме в Рая, ама там не допуснаха верния ми Караман. Сега съм пак в Рая, където и Караман е с мен, и добрата ми бабичка е до мен. Кой рай е истински?
- Дядо Христо, хората се раждате на грешната земя и живеете на нея в свой измислен Рай. Но до истинския Рай достигат само тези, които през живота си не са изоставили най-близките до себеси - независимо дали ще бъдат божии чеда или животински твари.
Какво?
- Дядо, какво значи мъдрост? - попитал младежа стареца, който наблюдавал красивия летеж на жеравите.
- Мъдростта е неповторимия в своята красота танц на Разума с Хармонията, от който се раждат прекрасните плодове на човешкия труд, рожби на неговите аналитични действия и постъпки.
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.