Кабули от Варна :: Много шум за нищо

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.10.2014 08:17 - Много шум за нищо

Прочетен: 226 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.10.2014 14:19

Да се лишиш от нещо е много по-трудно,
отколкото да дадеш всичко на някого.

Когато народът, съсипан изцяло от мизерията, набутала го в тъмния ъгъл на безизходицата, излязъл на барикадите, старият професор, с болка на душа, споделил пред свои познати:
- Наистина е несправедливо едни да имат толкова много в излишък, докато бедните гладуват в нищета, раждайки се в глад и мизерия и живеейки до смъртта си в нея. Разбирам разрушителната им омраза, която ги тласка към престъпления, грабежи, палежи и убийства, гонещи като разярена глутница всеки, принадлежащ към върхушката. Чрез тях разярената бедност гледа да бъде господар, макар и за един ден, макар заплащайки със смъртта на хилядите си животи. Чрез тях бунтовниците дават смисъл на постъпките си и се чувстват божествено извисени в удовлетворението си на мъст и омраза, както към върхушката, така и към съдбата си на плебеи.
Но все пак не виждам какво ще донесе поредната революция за промяната на техния начин на живот?
Бъдете сигурни дами и господа, че бедните ще станат още по-бедни; условията на живота им ще се влошат; данъците ще станат непоносимо тежки, а сигурността на живота ни ще бъде никаква. Отмъщението на сега победените ще бъде тотално.
- Нима не сте черноглед, професоре? - го запитал един от присъстващите.
- Всяка революция събужда за нов живот управляващата върхушка, а имунната й система се подобрява. За да стане това обаче, Революцията прибягва до един стар и изпитан трик - храни се с децата си, изпичайки ги на кладите на предателствата и продажността.
За всяка революция се изразходват много средства - предимно финансови. След всяка революция се изразходват многократно повече финансови и физически средства. Те предимно отиват както за възстановяване финансиите и богатствата на определен кръг от върхушката така и за възвръщате стабилността на статукството на същата. Новите управляващи приемат по принуда овчия образ на Демокрацията, но вълчата им същност е станала по-осезаема. Новите демократи бързо приемат навиците на старите аристократи - т.е. връщат се към корените си.
С една дума - много шум, за нищо!
След бурята на човешките страсти остават разбити съдби и илюзии. След посредния лъжовен блян, че волята за промяна е по-силна от властта на парите, следва едно затишие. Колко дълго ще е то, зависи от обстоятелствата.