Постинг
14.09.2014 17:43 -
Притчи
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2014 17:45
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 14.09.2014 17:45
ИСТОРИЯТА
Историята на всеки един народ е препълнена с имена на герои, на които се знаят рождената дата, датата на тяхната смърт и обстоятелствата, свързани с нея. Историята е препълнена с по-важните събития, свързани с тях, които се изучават от учениците още от първите им класове. Но което е интересно, историята не се занимава с тяхното придобито възпитание, с вижданията им за живота, с ежедневието им. От обикновени хора историята прави неразбираеми в своето поведение и държание герои, които се приемат двойствено и пораждат неразрешими спорове.
Ученик трябвало да пише за един от героите на историята. "Човек се ражда без да знае защо, страда, заблуден от своите чувства и идеи, без да знае за какво и умира, сдобрил се със самия себе си. По този вечен път са преминали живота и съдбата и на нашия герой." - написал той.
Е, пак получил слаба оценка и трябвало да дава обяснение за своя езоповски стил на писане.
ЩАСТИЕТО
Отишъл при мъдреца богатия господин, който бил вече на възраст, но все още нямал жена и семейство.
- Мъдрецо, омръзна ми от скучния живот на охолството. Не намирам щастие в него. Ще ти заплатя колкото щеш, само ми дай съвет как да намеря щастието в този живот.
- Ти сигурен ли си, че искаш да го намериш щастието в живота? - попитал мъдрецът.
Да, искам, защото не искам да бъда удавен в лъжливото чувство за добър живот, в който ме държат от години моите познати.
- Добре, днес ще бъдеш с мен. Когато видиш щастието, ще ми кажеш! - казал мъдрецът и тръгнали да обикалят из улиците на града.
Минали през пазара, където търговци се надвиквали, предлагайки стоката си.
Минали покрай болницата, в който момент бил докаран тежко болен човек.
Влезли в кръчмата, която пръщяла от музиката и от пиянските викове.
Обикаляли през целия ден, но богатият господин мълчал. На връщане минали покрай една колиба, от която се чували радостни викове "Момченце е, момченце!", а на двора до скоро притеснения мъж плачел от радост и щастие, че станал баща.
Прибрали се в къщата на мъдреца и двамата мълчаливи.
- Ти нямаш очи за щастието, защото не можа да го видиш. Виковете на пазара, болният в болницата, пиянските песни в кръчмата са ежедневие, но раждането на човек е най-щастливото събитие през живота ни. Ние минахме покрай него, но ти не реагира. Не мога да ти дам никакъв съвет, човече!
ПРЕДСТАВАТА
Един човек спасил друг човек от удавяне, пред погледите на десетки други.
- Какво направи ти, бе? Знаеш ли кого си спасил и на кого си дарил нов живот? На този, който е пръв крадец и хайдутин в цялата околия! Заслужаваш да те удавим!
Прибрал се човекът в къщи натъжен.
- Защо си тъжен, синко? - попитала го майка му.
- Майко, колко струва един човешки живот?
- Зависи кой го цени и в кои ръце е кантара, момчето ми.
- Спасих един престъпник от удавяне, а едва след това не ме удавиха!
- Не се кахъри, синко! Всеки един от нас има свои мисли, добри или лоши. Със сигурност този мъж, когото ти си спасил, с деянията си е накарал хората да мислят за него само лошо. Но ти си спасил не престъпника, човека, момчето ми, . Ето, на, твоето добро за тях е лошо, защото представата ни за човека е по-силна от нашата милост.
НА НИВАТА
Баща и син прибирали картофите от нивата. След часове на труд, синът казал:
- Тате, сили не ми останаха! И утре е ден! Хайде, стига за днес!
- Синко, ако и аз казвах и утре е ден, майка ти щеше да е женена за друг, а теб и сестра ти нямаше да ви има.
А колкото до силите, дето не били ти останали, запомнил съм от баща си, че последните сили свършват само при умиращия човек.
Историята на всеки един народ е препълнена с имена на герои, на които се знаят рождената дата, датата на тяхната смърт и обстоятелствата, свързани с нея. Историята е препълнена с по-важните събития, свързани с тях, които се изучават от учениците още от първите им класове. Но което е интересно, историята не се занимава с тяхното придобито възпитание, с вижданията им за живота, с ежедневието им. От обикновени хора историята прави неразбираеми в своето поведение и държание герои, които се приемат двойствено и пораждат неразрешими спорове.
Ученик трябвало да пише за един от героите на историята. "Човек се ражда без да знае защо, страда, заблуден от своите чувства и идеи, без да знае за какво и умира, сдобрил се със самия себе си. По този вечен път са преминали живота и съдбата и на нашия герой." - написал той.
Е, пак получил слаба оценка и трябвало да дава обяснение за своя езоповски стил на писане.
ЩАСТИЕТО
Отишъл при мъдреца богатия господин, който бил вече на възраст, но все още нямал жена и семейство.
- Мъдрецо, омръзна ми от скучния живот на охолството. Не намирам щастие в него. Ще ти заплатя колкото щеш, само ми дай съвет как да намеря щастието в този живот.
- Ти сигурен ли си, че искаш да го намериш щастието в живота? - попитал мъдрецът.
Да, искам, защото не искам да бъда удавен в лъжливото чувство за добър живот, в който ме държат от години моите познати.
- Добре, днес ще бъдеш с мен. Когато видиш щастието, ще ми кажеш! - казал мъдрецът и тръгнали да обикалят из улиците на града.
Минали през пазара, където търговци се надвиквали, предлагайки стоката си.
Минали покрай болницата, в който момент бил докаран тежко болен човек.
Влезли в кръчмата, която пръщяла от музиката и от пиянските викове.
Обикаляли през целия ден, но богатият господин мълчал. На връщане минали покрай една колиба, от която се чували радостни викове "Момченце е, момченце!", а на двора до скоро притеснения мъж плачел от радост и щастие, че станал баща.
Прибрали се в къщата на мъдреца и двамата мълчаливи.
- Ти нямаш очи за щастието, защото не можа да го видиш. Виковете на пазара, болният в болницата, пиянските песни в кръчмата са ежедневие, но раждането на човек е най-щастливото събитие през живота ни. Ние минахме покрай него, но ти не реагира. Не мога да ти дам никакъв съвет, човече!
ПРЕДСТАВАТА
Един човек спасил друг човек от удавяне, пред погледите на десетки други.
- Какво направи ти, бе? Знаеш ли кого си спасил и на кого си дарил нов живот? На този, който е пръв крадец и хайдутин в цялата околия! Заслужаваш да те удавим!
Прибрал се човекът в къщи натъжен.
- Защо си тъжен, синко? - попитала го майка му.
- Майко, колко струва един човешки живот?
- Зависи кой го цени и в кои ръце е кантара, момчето ми.
- Спасих един престъпник от удавяне, а едва след това не ме удавиха!
- Не се кахъри, синко! Всеки един от нас има свои мисли, добри или лоши. Със сигурност този мъж, когото ти си спасил, с деянията си е накарал хората да мислят за него само лошо. Но ти си спасил не престъпника, човека, момчето ми, . Ето, на, твоето добро за тях е лошо, защото представата ни за човека е по-силна от нашата милост.
НА НИВАТА
Баща и син прибирали картофите от нивата. След часове на труд, синът казал:
- Тате, сили не ми останаха! И утре е ден! Хайде, стига за днес!
- Синко, ако и аз казвах и утре е ден, майка ти щеше да е женена за друг, а теб и сестра ти нямаше да ви има.
А колкото до силите, дето не били ти останали, запомнил съм от баща си, че последните сили свършват само при умиращия човек.
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
