Постинг
10.09.2014 15:43 -
Притчи
ЗАВЕЩАНИЕТО
Умрял бащата и оставил в наследство 17 жълтици на тримата си сина.
"Половината жълтици оставям на Асен, една трета на Боян и една девета на Васил. На всеки според заслуженото и според труда, който е положил у дома".
- Скарали се братята как трябва да си поделят жълтиците. И така люто се скарали, че едва не се изпоклали заради тях.
- Хайде, да отидем при хазнатаря.* Той ще трябва да ни каже как да си ги поделим според завещанието, преди да се изколим.
- А, че от това по-лесно няма! - засмял се служителя на конака.**
Бръкнал в касата, изкарал една жълтица, сложил я при останалите и казал:
- За малко ще ви дам една жълтица на заем - и я сложил при другите 17. - Колко станаха, братчета, жълтиците?
- 18, хазнатарю.
- Така, така - продължи той. - Половината са девет; една трета са шест, а една девета са две. 9 и 6 и 2 са 17. Хайде, аз си взимам моята 18-та жълтица, която помогна да решим задачата на баща ви.
ПОУКА: Когато имаш брашно, но не знаеш да се омесиш хляб, дай го на пекаря да ти опече хляба.
________________
* - Хазнатар - служител в институция, който се е занимавал с финансите.
** - Конак - дума с различни смисъли, но тук в смисъл на кметство.
РИБАРЯТ И ЗЛАТНАТА РИБКА
(Нова версия)
- Казвай сега колко желания ще ми изпълниш, за да те пусна обратно? - попитал рибарят. - И знай, че с три желания няма да се разминеш, защото аз съм чел предишната версия...
- Пусни ме - помолила го рибката с гаснещ поглед в очите.
- Ще ми изпълниш пет желания, и готово.
- Не мога! - едва промълвила рибката.
- Ама ти знаеш ли, че няма по-ценно от свободата? Какво е това пазарене от теб. Четири и си стискаме ръцете!
- От три не мога повече - издъхвайки казала рибката.
- Е, добре, три! Хайде, от мен да мине!
Да, но златната рибка била вече издъхнала.
ПОУКА: Когато си пожелаеш целия свят, нямаш място дори и у дома!
РЕЦЕПТАТА
Настъпил летният сезон. Дошло време за плаж и живот без грижи, оставени поне за малко у дома.
Във вестника се появила обява, че един човек притежавал универсална рецепта, която помагала против удавяне. Цената й била само един лев, пратен в плик на посочения адрес.
И пощенската му кутия се напълнила със стотици писма от желаещи да научат тази вълшебна рецепта, която щяла да им помогне против удавяне.
След месец в същия вестник била написана вълшебната рецепта, като отговор на всичките получени до тогава писма:
"Най-сигурното средство против удавяне, дами и господа, е да не влизате в морето".
ПОУКА: Не вършете това, което не знаете и не можете!
САМИ ДА ЛОВЯТ РИБА
Натрупал милионите си Ставри и заживял живот, пълен с охолност, но без малките човешки радости. Разболял се от някаква нова болест, за която нямало лечение. Разбрал, че милионите му нямат никаква стойност и видял, че цялата му рода го чака с нетърпение да предаде Богу дух, за да се нареди на опашката за неговото богатство, влизайки в списъка на наследниците.
Решил да се допита до Мъдреца как да постъпи, за да изкупи поне част от сторените грехове, които направил волно или неволно по времето на натрупването на милионите си.
- Ти имаш самочувствието на милионер, но нямаш радостта на здравия човек.
Ти никога не си си лягал гладен, но и никога не си бил сит с упование, което е храна за душата.
Ти не си си лягал в колиба от мига, когато си заживял в палатите си и за това си забравил мириса на сено, песента на щурците и красотата на звездното небе.
Ти имаш семейство и деца, но нямаш истинската обич от тях, която при богатите се превръща в очакване на смъртта.
За това стори радост, топлина и дом на тези, които имат нужда, като дариш богатството си на своите съграждани, за да може душата ти да напусне спокойно този свят, разкъсала оковите на материалното.
Платил на строители от града да построят църква и джамия, закупил къщи, земя и добитък и ги раздал на нуждаещите се. Закупил и язовир, от който да се лови риба.
След това Ставри заживял скромен живот в края на градеца, очаквайки да му дойде на гости смъртта.
Един ден при него дошли да му се оплачат, че рибата в язовира толкова много се е развъдила, че взела да умира.
- Какво да правим, благодетелю? Ние не сме рибари и нямаме лодки!
- Да, грешката е моя! - казал им Ставри. - Трябваше преди това да ви купя лодки, за да се научите да ловите рибата сами, както построихте църквата и джамията сами.
Умрял бащата и оставил в наследство 17 жълтици на тримата си сина.
"Половината жълтици оставям на Асен, една трета на Боян и една девета на Васил. На всеки според заслуженото и според труда, който е положил у дома".
- Скарали се братята как трябва да си поделят жълтиците. И така люто се скарали, че едва не се изпоклали заради тях.
- Хайде, да отидем при хазнатаря.* Той ще трябва да ни каже как да си ги поделим според завещанието, преди да се изколим.
- А, че от това по-лесно няма! - засмял се служителя на конака.**
Бръкнал в касата, изкарал една жълтица, сложил я при останалите и казал:
- За малко ще ви дам една жълтица на заем - и я сложил при другите 17. - Колко станаха, братчета, жълтиците?
- 18, хазнатарю.
- Така, така - продължи той. - Половината са девет; една трета са шест, а една девета са две. 9 и 6 и 2 са 17. Хайде, аз си взимам моята 18-та жълтица, която помогна да решим задачата на баща ви.
ПОУКА: Когато имаш брашно, но не знаеш да се омесиш хляб, дай го на пекаря да ти опече хляба.
________________
* - Хазнатар - служител в институция, който се е занимавал с финансите.
** - Конак - дума с различни смисъли, но тук в смисъл на кметство.
РИБАРЯТ И ЗЛАТНАТА РИБКА
(Нова версия)
- Казвай сега колко желания ще ми изпълниш, за да те пусна обратно? - попитал рибарят. - И знай, че с три желания няма да се разминеш, защото аз съм чел предишната версия...
- Пусни ме - помолила го рибката с гаснещ поглед в очите.
- Ще ми изпълниш пет желания, и готово.
- Не мога! - едва промълвила рибката.
- Ама ти знаеш ли, че няма по-ценно от свободата? Какво е това пазарене от теб. Четири и си стискаме ръцете!
- От три не мога повече - издъхвайки казала рибката.
- Е, добре, три! Хайде, от мен да мине!
Да, но златната рибка била вече издъхнала.
ПОУКА: Когато си пожелаеш целия свят, нямаш място дори и у дома!
РЕЦЕПТАТА
Настъпил летният сезон. Дошло време за плаж и живот без грижи, оставени поне за малко у дома.
Във вестника се появила обява, че един човек притежавал универсална рецепта, която помагала против удавяне. Цената й била само един лев, пратен в плик на посочения адрес.
И пощенската му кутия се напълнила със стотици писма от желаещи да научат тази вълшебна рецепта, която щяла да им помогне против удавяне.
След месец в същия вестник била написана вълшебната рецепта, като отговор на всичките получени до тогава писма:
"Най-сигурното средство против удавяне, дами и господа, е да не влизате в морето".
ПОУКА: Не вършете това, което не знаете и не можете!
САМИ ДА ЛОВЯТ РИБА
Натрупал милионите си Ставри и заживял живот, пълен с охолност, но без малките човешки радости. Разболял се от някаква нова болест, за която нямало лечение. Разбрал, че милионите му нямат никаква стойност и видял, че цялата му рода го чака с нетърпение да предаде Богу дух, за да се нареди на опашката за неговото богатство, влизайки в списъка на наследниците.
Решил да се допита до Мъдреца как да постъпи, за да изкупи поне част от сторените грехове, които направил волно или неволно по времето на натрупването на милионите си.
- Ти имаш самочувствието на милионер, но нямаш радостта на здравия човек.
Ти никога не си си лягал гладен, но и никога не си бил сит с упование, което е храна за душата.
Ти не си си лягал в колиба от мига, когато си заживял в палатите си и за това си забравил мириса на сено, песента на щурците и красотата на звездното небе.
Ти имаш семейство и деца, но нямаш истинската обич от тях, която при богатите се превръща в очакване на смъртта.
За това стори радост, топлина и дом на тези, които имат нужда, като дариш богатството си на своите съграждани, за да може душата ти да напусне спокойно този свят, разкъсала оковите на материалното.
Платил на строители от града да построят църква и джамия, закупил къщи, земя и добитък и ги раздал на нуждаещите се. Закупил и язовир, от който да се лови риба.
След това Ставри заживял скромен живот в края на градеца, очаквайки да му дойде на гости смъртта.
Един ден при него дошли да му се оплачат, че рибата в язовира толкова много се е развъдила, че взела да умира.
- Какво да правим, благодетелю? Ние не сме рибари и нямаме лодки!
- Да, грешката е моя! - казал им Ставри. - Трябваше преди това да ви купя лодки, за да се научите да ловите рибата сами, както построихте църквата и джамията сами.
Вълнообразно
Бил ли е Ботев роб?
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Щатите искат да извадим Левски от учебни...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Щатите искат да извадим Левски от учебни...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
