Постинг
08.09.2014 18:58 -
Притчи
СВЕТЛИНА
- Дядо, аз много обичам Ивелина, ама майка не е съгласна...
- Какво не е съгласна майка ти? Да обичаш ли?
- Не бе, дядо! Тя не е харесва. Заради баща й и заради братята й.
- Затвори вратата и дръпни пердетата на прозорците.
В стаята настъпил сумрак.
- Хайде, светни крушката! А сега я угаси! Дръпни пердетата и отвори прозорците, та да влезе свеж въздух!
Каквото казал дядото, внукът го направил.
Е, и какво? - запитал той, защото дядо му замълчал.
- Ето, момчето ми, ключът за светлината и за тъмнината е в твоите ръце. Дали ще живееш на тъмно и самотно-тъжен или на светло и на отворени прозорци зависи само от теб и от никой друг - казал дядото и се усмихнал.
- Хайде, иди сега и целуни своята Ивелина, като й обещаеш светлина и отворени прозорци!
КОКОШКА И ВРАБЕЦ
- Ей, ти, малкия, спри да ми подскачаш и да кълвеш от зърното, което е за мен! - разкудкудякала се кокошката на врабчето.
Врабчето хвръкнало и кацнало на оградата.
- Да, аз съм малък, но мога да летя, за разлика от теб, която чака на готово да й дадат зърно. А и я се виж каква ти е походката!
- Кой, аз ли не мога да летя! - изрепчила се кокошката, замахнала с криле и... се блъснала с главата напред в оградата.
- Ах, ти, малък разбойнико! - развикала се кокошката и подгонила врабчето, което със смях политнало и отново кацнало на оградата.
- Ето, видя ли се колко струваш! Твоят живот е предопределен - стопаните те гледат, защото ще сварят от теб само веднъж вкусна супа. Значи ще завърши в тенджерата! А аз колкото и да съм малък, си вадя прехраната сам и се надявам само на себе си.
ПОЛИТИЦИТЕ
Било предизборно време и всеки, който се чувствал поне малко политик напомнял за себе си, обещавал и говорил, говорил, та чак сам започвал да си вярва.
По волята на съдбата така се случило, че в горния край на селския мегдан говорил политик от Партията на миналото:
- По наше време животът беше много по-добър отколкото сега. Цените на стоките бяха ниски, а заплатите по-високи от днешните...
На долния край на селския мегдан говорил политикът от Партията на бъдещето:
- Когато спечелим властта, ние ще направим живота ви по-лесен...
Бай Марко, старият концлагерист, който живеел на мегдана казал на сина си да изкара тонколоната от къщи.
- Ей сега ще им спретна аз един митинг! - заканил се старецът! Грабнал микрофона и започнал:
- Ей, ти, от Миналото, спри да говориш, защото теб вече те няма! Ти остана в миналото, защото нямаше сили да се откъснеш от него.
А ти, от Бъдещето също нямаш право да говориш, защото твоето време все още не е дошло. И не се ли чувствате глупаво, когато ни говорите за минало, което го няма и за бъдеще, което не е дошло, а не казвате нито една смислена дума за днешния ни ден?
РАЗЛИЧНОТО ВРЕМЕ
- Дядо, трябва да отидеш до града! - казал радостен внукът. - Колко е шумно и колко много народ! Ресторантите препълнени, през вечерта е море от светлина и музика. А и какви момичета Боже, какви момичета!
Така се наложило, че дядото след време и той отишъл до града.
- А ти къде ги видя тези щастливи хора? - попитал дядото внука си, сред като се завърнал. Толкова ужасен свят, препълнен с насилие, шум и безпорядък!
- Защо младежът и старецът видели коренно две различни картини на градския живот? - попитал учителя.
- Защото двамата са го възприели през погледа на своето време, учителю. Ние възприемаме света такъв, какъвто е в нашето време.
УМЕН ИВАНЧО
- Жена, някои хора ми изглеждат напълно като умрели, въпреки че си седят в канцелариите и получават за това пари от държавата. Други ми изглеждат живи, въпреки че са умрели от труда си, за който получават мизерно заплащане през целия си още по-мизерен живот.
Но всичките изглеждат еднакви в автобусите и по улиците. Жена, кажи ми как да различа умрелия от живия?
- Ама че си глупав! Та нали на умрелия краката и ръцете му са изстинали, като замръзнали от студ, защото животът си е отишъл! Хайде, не се прави на политик, ами иди в гората и насечи дърва!
Грабнал Иванчо брадвата и тръгнал към гората.
Започнал да сече, но ръцете и краката му започнали да замръзват и посиняват. Метнал брадвата на рамо и се прибрал.
- Иванчо, къде са дървата, бе?
- Ами няма дърва, жено! Ти сама каза, че на умрелия краката и ръцете му са изстинали, като замръзнали от студ, понеже животът си е отишъл. Е, хвани ми ръцете! Замръзнали ли са? Е, значи аз съм умрял и на мен дърва не ми трябват.
ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ
- Учителю, искам да ви разкажа за моя проблем...
- А аз не искам да слушам твоя разказ - отговорил спокойно учителя на разтревожения си ученик.
- Учителю, вие от къде знаете за проблема ми, че не благоволявате да го чуете?
Учителят се усмихнал и казал:
- А за какво ще дойдеш за помощ при мен, ако не си сигурен, че ще ти помогна и защо си мислиш, че не мога да възприема проблема ти и без твоя разказ? Младежо, от три години посещаваш моя клас и би било непонятно ако аз не те познавам, както познавам сина си. Добрият учител трябва да познава учениците си така, както познава самия себе си.
- Дядо, аз много обичам Ивелина, ама майка не е съгласна...
- Какво не е съгласна майка ти? Да обичаш ли?
- Не бе, дядо! Тя не е харесва. Заради баща й и заради братята й.
- Затвори вратата и дръпни пердетата на прозорците.
В стаята настъпил сумрак.
- Хайде, светни крушката! А сега я угаси! Дръпни пердетата и отвори прозорците, та да влезе свеж въздух!
Каквото казал дядото, внукът го направил.
Е, и какво? - запитал той, защото дядо му замълчал.
- Ето, момчето ми, ключът за светлината и за тъмнината е в твоите ръце. Дали ще живееш на тъмно и самотно-тъжен или на светло и на отворени прозорци зависи само от теб и от никой друг - казал дядото и се усмихнал.
- Хайде, иди сега и целуни своята Ивелина, като й обещаеш светлина и отворени прозорци!
КОКОШКА И ВРАБЕЦ
- Ей, ти, малкия, спри да ми подскачаш и да кълвеш от зърното, което е за мен! - разкудкудякала се кокошката на врабчето.
Врабчето хвръкнало и кацнало на оградата.
- Да, аз съм малък, но мога да летя, за разлика от теб, която чака на готово да й дадат зърно. А и я се виж каква ти е походката!
- Кой, аз ли не мога да летя! - изрепчила се кокошката, замахнала с криле и... се блъснала с главата напред в оградата.
- Ах, ти, малък разбойнико! - развикала се кокошката и подгонила врабчето, което със смях политнало и отново кацнало на оградата.
- Ето, видя ли се колко струваш! Твоят живот е предопределен - стопаните те гледат, защото ще сварят от теб само веднъж вкусна супа. Значи ще завърши в тенджерата! А аз колкото и да съм малък, си вадя прехраната сам и се надявам само на себе си.
ПОЛИТИЦИТЕ
Било предизборно време и всеки, който се чувствал поне малко политик напомнял за себе си, обещавал и говорил, говорил, та чак сам започвал да си вярва.
По волята на съдбата така се случило, че в горния край на селския мегдан говорил политик от Партията на миналото:
- По наше време животът беше много по-добър отколкото сега. Цените на стоките бяха ниски, а заплатите по-високи от днешните...
На долния край на селския мегдан говорил политикът от Партията на бъдещето:
- Когато спечелим властта, ние ще направим живота ви по-лесен...
Бай Марко, старият концлагерист, който живеел на мегдана казал на сина си да изкара тонколоната от къщи.
- Ей сега ще им спретна аз един митинг! - заканил се старецът! Грабнал микрофона и започнал:
- Ей, ти, от Миналото, спри да говориш, защото теб вече те няма! Ти остана в миналото, защото нямаше сили да се откъснеш от него.
А ти, от Бъдещето също нямаш право да говориш, защото твоето време все още не е дошло. И не се ли чувствате глупаво, когато ни говорите за минало, което го няма и за бъдеще, което не е дошло, а не казвате нито една смислена дума за днешния ни ден?
РАЗЛИЧНОТО ВРЕМЕ
- Дядо, трябва да отидеш до града! - казал радостен внукът. - Колко е шумно и колко много народ! Ресторантите препълнени, през вечерта е море от светлина и музика. А и какви момичета Боже, какви момичета!
Така се наложило, че дядото след време и той отишъл до града.
- А ти къде ги видя тези щастливи хора? - попитал дядото внука си, сред като се завърнал. Толкова ужасен свят, препълнен с насилие, шум и безпорядък!
- Защо младежът и старецът видели коренно две различни картини на градския живот? - попитал учителя.
- Защото двамата са го възприели през погледа на своето време, учителю. Ние възприемаме света такъв, какъвто е в нашето време.
УМЕН ИВАНЧО
- Жена, някои хора ми изглеждат напълно като умрели, въпреки че си седят в канцелариите и получават за това пари от държавата. Други ми изглеждат живи, въпреки че са умрели от труда си, за който получават мизерно заплащане през целия си още по-мизерен живот.
Но всичките изглеждат еднакви в автобусите и по улиците. Жена, кажи ми как да различа умрелия от живия?
- Ама че си глупав! Та нали на умрелия краката и ръцете му са изстинали, като замръзнали от студ, защото животът си е отишъл! Хайде, не се прави на политик, ами иди в гората и насечи дърва!
Грабнал Иванчо брадвата и тръгнал към гората.
Започнал да сече, но ръцете и краката му започнали да замръзват и посиняват. Метнал брадвата на рамо и се прибрал.
- Иванчо, къде са дървата, бе?
- Ами няма дърва, жено! Ти сама каза, че на умрелия краката и ръцете му са изстинали, като замръзнали от студ, понеже животът си е отишъл. Е, хвани ми ръцете! Замръзнали ли са? Е, значи аз съм умрял и на мен дърва не ми трябват.
ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ
- Учителю, искам да ви разкажа за моя проблем...
- А аз не искам да слушам твоя разказ - отговорил спокойно учителя на разтревожения си ученик.
- Учителю, вие от къде знаете за проблема ми, че не благоволявате да го чуете?
Учителят се усмихнал и казал:
- А за какво ще дойдеш за помощ при мен, ако не си сигурен, че ще ти помогна и защо си мислиш, че не мога да възприема проблема ти и без твоя разказ? Младежо, от три години посещаваш моя клас и би било непонятно ако аз не те познавам, както познавам сина си. Добрият учител трябва да познава учениците си така, както познава самия себе си.
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.