Пиша това до всички, които бяха на площада миналата година, когато обявиха назначението на Пеевски. Аз също бях там, бяхме заедно и бяхме силни и величави в стремежа си за по-добро общество, за нови правила в държавата.
Днес вече не ви вярвам! На нито един от вас.
Защото на площада няма никой.
Сам не мога да направя каквото и да било, освен да обикалям около ключови за миналогодишното ни единение места и да си спомням за ентусиазма. Никой няма да ме чуе, моят единичен глас е слаб и недостатъчен.
Къде сте вие, приятели?

Къде са свирките, бебетата, усмивките?
Не виждате ли, че се случва същото, само имената са други.
Не ми казвайте, че протестирахме срещу конкретни хора, а не срещу порочната система!
Не ми казвайте, че сега на власт са „наши хора“, защото това е още по-гнусно от назначението на Пеевски.
Почти повярвах миналата година, че най-после сме се събудили. Че гражданското общество (превърнахме я в клише тая дума) е вече реално.
Май наистина докато съм набивал доброволно пети по паважа, някой от вас е взимал заплата за отработено време.
Мразехме безплатно БСП и ДПС, а тайно сме обичали тези, които са ни плащали тогава.
Нищо друго не ми хрумва наум като оправдание за празните площади днес.
Да изброявам ли?

Ваньо Танов, Румяна Желева, Румен Порожанов… Герои, които са символ на онази политическа подлост, която ни бъркаше под лъжичката.
Днес те ни се надсмиват, приятели. Ние сме боклуците, които им свършиха мръсната работа, долната каста, която изнася труповете.
Днес онзи от Банкя заяви в прав текст, че ако не гласуваме за него, ще гладуваме. Че ако не му играем по гайдата, ще ни смачка.
Отхвърли всяка идея за демократичност. Той няма да играе по правилата, за които ние настоявахме. Това ли искахме? Да си върнем диктатурата на ГЕРБ след диктатурата на БСП и ДПС?
По-напразен протест в историята едва ли е имало. По-фалшива „революция“ – също. Смехотворни сме. Творим горчив смях през сълзи.
Вихрете се във Фейсбук с фалшивата си гордост, че сте свалили едно зло, за да дойде друго зло. Крещете, че сте си свършили работата.

А аз вече не мразя безплатно. Презирам безплатно. Защото вярата ми в нас самите е мъртва.

Автор: Александър Павлов

Източник: Афера


Българинът има много "успешни" примери в историята си за самоизмама - дирижирана или от наивност. Българинът в много от случаите за "самоизмама" много иска сам да се измами, за да може след това спокойно да "лавира" по опасните завои на събитията.
Самоизмамата на българина е градивен елемент от неговата история, която той истински обича, но още по-истински не я знае такава, каквато е, поради факта, че трябва да чете, учи и тълкува само самоизмами.
Самоизмамата е хубава професия! Тя носи дивиденти на най-успешно самоизмамилите се, като ги дарява с финансово спокойствие за цял живот. Е, това "за цял живот" е много относително, защото не са малко случаите, когато самоизмамилите се биват изхвърлени от кораба на доволно самоизмамилите се, а в най-тежките случаи се стига и до преждевременно прекратяване на договора с Живота.
Самоизмамата е опиум за народите. Особено на тези, от социалистическата кочина, дето грухтяха доволно от края на Втората световна война, та чак до преди четвърт век.
Та нали комунистите завзеха властта чрез масова измама, която в частност си беше индивидуална самоизмама, скрита зад светещата реклама на Раз(б)вития социализъм и живота на корем! А цялото това време е било използвано за тайно натрупване на капитали от майсторите на внушения по паради и конгреси.
Та нали накараха и великия Ботев да повярва в измамата, че България е готова за нещо ново и велико, подведен от Стоян Заимов. На брега го чакало едно нефелно даскалче, което направо се самоудавило в самоизмамата си, че самоизмамилият се народ е готов за това велико, което въобще не му било ясно то яде ли се, пие ли се, топли ли и носи ли дивиденти. 
Та вие, дето скачахте и викахте по площадите много ми приличате на онези, дето грабнали пушките и хукнали да се бият с турците преди още техните водачи да са си измили очите от сън и да са си изпили кафето на сутришната хладина.
Страшното е, че човек трябва да мине като през минирано поле през собствения си душевен катарзис, за да разбере простата истина, че ние можем да мразим и да обичаме; че можем да пълним площадите и да си кротуваме вкъщи; че можем всичко като народ, но само... срещу заплащане.
Е, не заприличахме ли на циганите!
Айде, стига бе, какви цигани? Те ако се продават за една бира и едно кебапче, могат да ни купят самоизмамилите се само за пивоварната на Мишо бирата и за отдавна несъществуващата държавна кланица "Родопа".
Ако си нямаме министерски постове, за какъв сме се самоизмамили, нали?


Автор: Димитър Атанасов - Кабули