Постинг
01.08.2014 18:22 -
ПЪТИЩА
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2014 18:35
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 01.08.2014 18:35
Някога, преди много години, в едно бедно село, в една бедна къщурка се родило момченце. То расло и порасло сред селяните, които живели своя безсмислен и монотонен живот, който бил толкова спокоен, сякаш бил замръзнал във фризера на времето.
Сивото ежедневие и нищо не случването бързо му
омръзнали и когато момченцето се превърнало в 15-годинишен младеж решил да напусне това запустяващо село, за да си потърси късмета някъде другаде.
Дълго вървял младежа, докато стигнал до едно място, където пътя се пръскал в седем посоки.
Тръгнал той по единия от пътищата и скоро стигнал до палатките на пътуващ цирк. След като се представил кой е и от къде е, започнал работа в цирка. Работил младежът точно пет години в него и го напуснал, защото искал вече нещо ново. Било му омръзнало да прави едни и същи номера всеки ден.
Върнал се обратно по пътя и поел по втория път. Попаднал в една конеферма, където отглеждали расови коне. Харесало му и останал там. Но след пет години и там му омръзнало и се върнал обратно на мястото, където пътят се пръскал в седем посоки.
И всеки път, когато му омръзвала работата, той се връщал обратно, за да тръгне по нов път.
Така било чак до седмия път, когато попаднал в селската къщичка на една вдовица.
- Добър ден, госпожо! Мога ли да остана във вашия дом? Ще работя всичко, каквото ми заповядате само срещу подслон и храна.
- Останете, господине! - отвърнала жената на вече петдесетгодишния побелял мъж.
Останал той и заживял при вдовицата, която на втория месец му направила предложение за женитба.
Приел и заживели необезпокоявани от шума и многолюдието.
Веднъж жена му го сварила да плаче.
- Какво ти е, любими мой? - попитала тя.
- Пропилях си живота в търсене на щастието. Извървях много дългите шест пътя, за да го срещна на най-късия седми път. Най-голямата мъка в човешкия живот е да не знаеш кой път те води до него. И когато вече си го срещнал, повече от половината ти живот да е отминал.
- Мили, преди да те срещна, моят живот също беше нерадостен живот на вдовица, бореща се сама с времето и проблемите. И въпреки че имах дом, аз бях нещастна, защото той беше празен. Видях те, приех те и животът ми се изпълни със съдържание и смисъл.
Мили, ние сме благословени, щом имаме дом, къде да заспиваме и щом се имаме двамата с теб!
Сивото ежедневие и нищо не случването бързо му
омръзнали и когато момченцето се превърнало в 15-годинишен младеж решил да напусне това запустяващо село, за да си потърси късмета някъде другаде.
Дълго вървял младежа, докато стигнал до едно място, където пътя се пръскал в седем посоки.
Тръгнал той по единия от пътищата и скоро стигнал до палатките на пътуващ цирк. След като се представил кой е и от къде е, започнал работа в цирка. Работил младежът точно пет години в него и го напуснал, защото искал вече нещо ново. Било му омръзнало да прави едни и същи номера всеки ден.
Върнал се обратно по пътя и поел по втория път. Попаднал в една конеферма, където отглеждали расови коне. Харесало му и останал там. Но след пет години и там му омръзнало и се върнал обратно на мястото, където пътят се пръскал в седем посоки.
И всеки път, когато му омръзвала работата, той се връщал обратно, за да тръгне по нов път.
Така било чак до седмия път, когато попаднал в селската къщичка на една вдовица.
- Добър ден, госпожо! Мога ли да остана във вашия дом? Ще работя всичко, каквото ми заповядате само срещу подслон и храна.
- Останете, господине! - отвърнала жената на вече петдесетгодишния побелял мъж.
Останал той и заживял при вдовицата, която на втория месец му направила предложение за женитба.
Приел и заживели необезпокоявани от шума и многолюдието.
Веднъж жена му го сварила да плаче.
- Какво ти е, любими мой? - попитала тя.
- Пропилях си живота в търсене на щастието. Извървях много дългите шест пътя, за да го срещна на най-късия седми път. Най-голямата мъка в човешкия живот е да не знаеш кой път те води до него. И когато вече си го срещнал, повече от половината ти живот да е отминал.
- Мили, преди да те срещна, моят живот също беше нерадостен живот на вдовица, бореща се сама с времето и проблемите. И въпреки че имах дом, аз бях нещастна, защото той беше празен. Видях те, приех те и животът ми се изпълни със съдържание и смисъл.
Мили, ние сме благословени, щом имаме дом, къде да заспиваме и щом се имаме двамата с теб!
Вълнообразно
Данните на правителството на Обединеното...
„Жертвите имаха замръзнало изражение на ...
Как е възможно това?
„Жертвите имаха замръзнало изражение на ...
Как е възможно това?
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.