Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2014 18:22 - ПЪТИЩА
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.08.2014 18:35


     Някога, преди много години, в едно бедно село, в една бедна къщурка се родило момченце. То расло и порасло сред селяните, които живели своя безсмислен и монотонен живот, който бил толкова спокоен, сякаш бил замръзнал във фризера на времето. 
Сивото ежедневие и нищо не случването бързо му
 омръзнали и когато момченцето се превърнало в  15-годинишен младеж решил да напусне това запустяващо село, за да си потърси късмета някъде другаде.
   Дълго вървял младежа, докато стигнал до едно място, където пътя се пръскал в седем посоки. 

   Тръгнал той по единия от пътищата и скоро стигнал до палатките на пътуващ цирк. След като се представил кой е и от къде е, започнал работа в цирка. Работил младежът точно пет години в него и го напуснал, защото искал вече нещо ново. Било му омръзнало да прави едни и същи номера всеки ден.
  Върнал се обратно по пътя и поел по втория път. Попаднал в една конеферма, където отглеждали расови коне. Харесало му и останал там. Но след пет години и там му омръзнало и се върнал обратно на мястото, където пътят се пръскал в седем посоки.
    И всеки път, когато му омръзвала работата, той се връщал обратно, за да тръгне по нов път.
Така било чак до седмия път, когато попаднал в селската къщичка на една вдовица.
   - Добър ден, госпожо! Мога ли да остана във вашия дом? Ще работя всичко, каквото ми заповядате само срещу подслон и храна.
   - Останете, господине! - отвърнала жената на вече петдесетгодишния побелял мъж.
    Останал той и заживял при вдовицата, която на втория месец му направила предложение за женитба. 
Приел и заживели необезпокоявани от шума и многолюдието.
     Веднъж жена му го сварила да плаче.
     - Какво ти е, любими мой? - попитала тя.
    - Пропилях си живота в търсене на щастието. Извървях много дългите шест пътя, за да го срещна на най-късия седми път. Най-голямата мъка в човешкия живот е да не знаеш кой път те води до него. И когато вече си го срещнал, повече от половината ти живот да е отминал.
   - Мили, преди да те срещна, моят живот също беше нерадостен живот на вдовица, бореща се сама с времето и проблемите. И въпреки че имах дом, аз бях нещастна,
защото той беше празен. Видях те, приех те и животът ми се изпълни със съдържание и смисъл. 
   
Мили, ние сме благословени, щом имаме дом, къде да заспиваме и щом се имаме двамата с теб!



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2261732
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031