И дарил Бог народите със съдба. Но в суматохата забравил
циганите.
Ами сега! То вече нищо не останало за тях: парите дал на евреина, а земята дал руснака; петрола - на арабина; мамалигата - на румънеца, а ралото - на българина... Раздал Бог благата земни и не оставил нищо на циганина.
- Майко, помогни ми! - обърнал се Бог към нея с насълзени очи. - Забравих циганина и за него не остана нищо! Що да сторя?
- Сине, на двора е твоето магаре, впрегнато в каруцата. Иди и му ги дай.
Дал Бог магарето и каруцата на циганина и рекъл:
- Нека пътищата земни да са твои! Да се раждаш и умираш ти на тях във вечното си движение!
- Благодаря ти Господи, но няма ли да ми бъде тъжно в самотата под звездите нощни и огрян от жаркото слънце?
- Ето - казал Бог - вземи и тази цигулка и дарявай другите с музиката си и нека звездите да ти са сестри, а слънцето - твой добър приятел!
И тръгнал циганина по пътищата дълги и незнайни, като радвал другите с музиката си, която извирала от сърцето му, минавала през душата му и се изливала през очите му.
Така било от памтивека, така е и до днес!
"Вървях, вървях по пътищата дълги и срещнах цигани щастливи!"