Минути преди да потъне във вечността, старият циганин се обърнал към децата си:
- И деца, не се мразете с никого.
Мразят слабите и некадърните.
Мразят тези, които са загубили желание да живеят нормално.
Мразят винаги правите и имащите право.
Мразят губещите.
Деца, ние, циганите въпреки че сме пръснати по целия свят, не сме нито слаби, нито некадърни.
Нашият стремеж за нормален живот е неразбираем за другите, защото тяхната представа за него е като за наконтена лека жена.
Въпреки че винаги са ни отнемали правото, то нашето право за движение е вечно, защото то е в кръвта ни и е нашият живот.
Защото никога не сме губили любовта към живота, който пълни къщите ни и ни обгръща с неговия детски плач, като ни кара да се замисляме за незнайните му пътища, вслушани в тъжните песни на майките ни и заиграли с вихъра на танца.
Деца, не мразете и не се мразете! Няма по-страшна болест от омразата и по-велико лекарство от любовта!