- Дядо, защо винаги трябва да се боря със странични трудности, когато реша да постигна нещо?

     - Това, което ти наричаш трудности, са част от целта, към която се стремиш. Не им обръщай внимание и целта ще получи по-ясен образ и съдържание. Не се бори с неща, които са даденост и не можеш да ги промениш. 

     Помниш ли когато баба ти се спомина - Бог да я прости! Беше хубав и ясен слънчев ден, когато ти се обадих по телефона, че тя иска да те види за последно.  И ти тръгна веднага за село - само по риза. По пътя те настигна летния дъжд, но ти пак дойде, мокър до кости. А след това настина. Беше простудил. Да, ама не се върна обратно, защото заваля дъжда, а продължи напред, защото имаше една цел - да свариш баба си все още жива. Ти не се бори с дъжда, защото не можеш да се бориш с времето. Просто го прие като страничен елемент по пътя ти към нас.

     Слушай момчето ми, нито облаците се появиха на небето за да ти попречат да дойдеш; нито дъжда се изсипа нарочно. Има неща, които не зависят от нас, защото са просто непроменими през целия ни съзнателен живот. Ние трябва да ги възприемаме като дадености, когато тръгваме да решаваме проблемите си. Но за това е нужно и да ги предвиждаме, за да не ни изненадат, защото борбата с тях е загуба на ценно време по пътя към постигането на целите.  

     А за да се чувстваш и необходим, както на семейството си, така и на хората, винаги си избирай постижими цели, защото с непостижимите се борят или идеалистите, или кандидатите за затвора.