След като обеднял до такава степен, че животът му се сторил безсмислен, Мануш решил да сложи край на мизерния си живот. 

И както се очаква, отишъл на Моста на смъртта, от който скачали самоубийците във водите на морето

     Отдолу, под моста, старецът, който ловял риба, видял как Мануш се качва на парапета, готов да полети в бездната на смъртта.

     - Ей, момче, имаш ли цигара да ме почерпиш? - попитал старецът.

     - Имам, чичо, ама сега не ми е до цигари. Ще ги оставя тук, ела и вземи кутията. Те няма повече да ми трябват!

     - Слушай бе, момче, преди да сложиш край на живота си, ела да си поговорим и да изпушиш една цигара, за последно.

     Помислил малко Мануш и отвърнал:

     - Защо не, чичо! Аз от месеци няма с кого да поговоря като хората!

     - Как се казваш, мамче?

     - Мануш, чичо, Мануш се казвам.

     - Мануш! Хубаво име! Защо си решил, че трябва да умреш бе, момче? А? Знам, че този живот е по-горчив и от най-страшната горчилка, ама нали за това сме хора, да се борим с него до последно. Имаш ли си жена, деца, а?

     - Имах, ама жена ми ме напусна, като взе и децата със себе си…

     - Лошо, лошо, че ги е взела, ама и добре е сторила, защото ти трябва да живееш за децата си - казал стареца и написал нещо на едно листче.

     - Хайде, прибери се сега и прочети бележката. Ако не си съгласен с написаното, ела и скочи от моста.

     - Прибрал се беднякът в колибата си и извадил листчето хартия, на което било написано „Не му е дошло времето”.

     - Старче, добре ти е на теб, ама аз тази вечер няма какво да ям! За какво да живея!

     Стъмнило се и Мануш пак се отправил към Моста на смъртта, решен да сложи край на нещастния си живот.

     Там, на мястото, от където през деня бил решил да скочи във водите на морето, имало голяма чанта. Отворил Мануш чантата и едва не припаднал от изумление - била пълна до горе с пари.

     И му потръгнало на Мануш, замогнал се, купил си много богата и голяма къща. Купил си даже и яхта.

     Веднъж, когато преминавал с яхтата си по канала, под Моста на смъртта, Мануш видял същия старец да лови риба на същото място, който преди години го заприказвал, спасявайки го от преждевременната смърт. Наредил да спрат яхтата и пратил лодка да вземат стареца и да го доведат на нея.

 - Позна ли ме старче? - попитал радостен Мануш,
 прегръщайки рибаря. - Тази яхта е моя! Аз имам всичко на този свят, благодарение на теб! Искаш ли да ти купя голяма и модерна лодка, с която да ловиш риба и на вътре, в морето?

     - Слушай ме добре, момче, какво ще ти кажа. Ти май от много време не си чел листченцето, което ти го дадох в деня, когато беше решил да се самоубиеш. Помниш ли какво бях написал, а?

     - Помня, чичо, как да не помня! „Не му е дошло времето.”