Някога, по някое време, живеели двама близнаци. Единият се бил изучил, взел си добро момиче за жена, не пиел и не пушил и бил много придирчив към собственото си държание. Хората го сочили за пример, а жена му го хвалила постоянно на другите какъв добър и учен мъж си била взела. Колко щастлива се чувствала тя с него. Е нямали си още деца, но дай Бог и те ще дойдат.

Другият от близнаците бил пълна противоположност - пиел, пушил, по цял играел на карти.

Веднъж, когато ученият от близнаците отивал на работа, пиянката, който бил от рано в кръчмата, отворил вратата й и го повикал:

- Ей, братко, ела да пийнеш по една с мен!

- А бе, ти добре ли си! Аз отивам на работа, а той ме кани да пия от сутринта с него!

- Не се сърди, брат, но ти не си човек!

- А какъв съм, според теб, тогава, а?

- Ти си светец, братко мой, но знай, че до всеки светец има по един предател!

Ядосал се ученият близнак и решил да се върне у дома. Днес ще закъснее, и туй то!

Прибрал се вкъщи и що да види - жена му била в леглото с първия му приятел.
Върнал се при брат си в кръчмата и просълзен го разцелувал.

- Братко, налей на светеца до горе! Предателят е в моето легло, у дома!