След много години, които били равни на един миг, Твореца решил да види как протича деня на неговите създания. Мъжът и жената - безгрижни и невинни в своята голота - се криели между дърветата на Градината. И двамата неволно се доближили до двете най-важни дървета на Едем: дървото на Безсмъртието, което не било оградено и дървото на Познанието, което било оградено. И двете били отрупани със сочни красиво-червени ябълки.
- Адаме, от кое дърво искаш да ти откъсна ябълка? От това, което е оградено, или от това, което не е? - попитала го Ева.
- Слушай, жено, нека да е от ограденото, защото трябва да е по-специално.
И Ева откъснала ябълка от дърво на Познанието. Отхапал си Адам от ябълката и изведнъж осъзнал своята голота.
- Ево, какво правим ние тук и защо сме голи? - запитал той с учудване.
Още преди да получи отговор, Създателя с гневен и гръмогласен глас ги попитал защо са прескочили оградата и са яли от забранения плод и защо избраха Познанието пред Безсмъртието.
- Създателю, за какво ни е безсмъртие, без познание? - попитал Адам, хванал за ръка Ева и напуснали Градината, слизайки на грешната земя за вечни времена.
