Прочетен: 537 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2014 22:22
Философа се обърнал към своите ученици:
- Кое наше чувство е двигателят на живота:
Младежите се спогледали, изпадайки в смут, тъй като не очаквали от Учителя си този въпрос. Днешната беседа трябвало да бъде за войната, като творение на човешката мисъл и воля, водени от чувството за превъзходство и отдаване на „справедливост” на врага. Беседата се породила от войните, ставащи по света.
След няколкоминутно мълчание Учителя отговорил: Любовта! Любовта човешка е тази, която е в основата на живота и го крепи, въпреки сътресенията, която тя търпи всеки час, през годините. Ето, днес ще ви дам по четири листа хартия. На първият от тях ще напишете „Ти си за мен най-важното нещо на света!” и ще го дадете на човека, който най-много обичате и уважавате, със заръката и той да напише това на следващия лист и да го даде на човека, който той най-много обича. Така, до четвъртият лист.
Прибрали се младежите по домовете си объркани и не знаещи какво да правят с листите хартия.
Единият от тях написал на първият лист „Мамо, ти си за мен най-важното нещо на света!” и целувайки я й подал листа хартия.
Майката, развълнувана от искреността на сина си, го прегърнала просълзена.
Този ден младежът ял най-вкусните домашни банички на света, приготвени от майка му, която отивала на свиждане в казармата при по-големия си син.
Синът, който бил граничар, се зарадвал на майка си, че е дошла да го види. Тя го разцелувала и му подала вторият лист, на който била написала: „Синко, ти си най-важният човек в държавата! Обичам те!”
Синът прочел написаното, прегърнал майка си в силна прегръдка и й прошепнал:
- Мила мамо, и аз те обичам!
Граничарят, след като взел довиждане с майка си, отишъл пред офиса на командира на заставата и зачакал да бъде приет от него.
Вратата се отворила и пред него застанала достолепната фигура на белокосия офицер.
- Влез, войнико! По каква работа?
- Господин офицер, вземете този лист. Той е за вас - казал леко смутен младежът, подавайки с трепереща ръка листа, на който той бил написал: „Господин офицер, вие сте най-уважаваният човек от мен в света! Почитам ви с цялото си сърце!”
Офицерът прочел написаното и се смутил. Такова признание от войник той никога не бил получавал. Прегърнал младежа през рамене и му казал:
- Благодаря ти синко! Този е най-скъпият подарък, който съм получавал от войниците си!
Прибрал се командирът на заставата у дома развълнуван от това, което се случило.
Жена му го посрещнала разтревожена. Синът им се подхлъзнал и падайки, си навехнал крака.
- Добър вечер, синко!
Добър вечер, татко! - отвърнал синът, мъчейки се да стане от леглото.
О, недей, недей! - се усмихнал бащата и приседнал на леглото, подавайки му четвъртият лист хартия, на който бил написал: „Синко, ти си за мен най-важният човек на света! Без теб, той ще бъде пуст и тъжен! Обичам те от цялото си сърце!"
Синът се разридал от прочетеното и прегърнал силно баща си.