Прочетен: 305 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2014 08:06
- Какво стана, момчето ми, че си така си мрачен? - попитал дядото.
- Дядо, татко ми натяква, че за нищо не ставам и няма да мога да се оженя, защото не умея нищо.
- А какво те кара да правиш баща ти, че е разбрал, че за нищо не ставаш?
- Ами отивам с него на строежите и той ме кара да зидам, ама след мен стените стават криви и той ми се кара.
А друго карат ли те да правиш? - попитал отново дядото.
- Майка ме кара да садя домати в градината, ама нещо пак не се получава, защото…
- А знаеш ли да четеш?
- Знам бе, дядо, как да не знам. Нали…
- Добре, добре - отново го прекъснал дядо му.. - Сега слушай какво ще ти кажа и покажа! Бръкни в сандъка най-отдолу! В една кърпа има завит пръстен, който е сватбен. Купих го за баба ти - Бог я прости! - когато се вземахме преди много, много години… Така! Сега иди при сарафите на пазара! Попитай колко струва и си ела.
Взел златния пръстен с диамант и отишъл при сарафите. Гледали пръстена, гледали момчето и нали са си по душа печалбари, оценили го за пет жълтици.
Върнал се внукът при дядо си.
- Даваха ми пет жълтици за него, дядо.
- Добре, добре! Сега си иди при златаря, стария арменец, че той да го види.
- От къде го имаш този пръстен, момче? - попитал златарят.
- Дядо ми го даде. Каза да ми кажеш колко струва.
- Момче, този пръстен на времето аз го правих, за сватбата на дядо ти! - извикал радостен и развълнуван старият бижутер. - Как е със здравето дядо ти? Какво иска той?
- Нищо, нищо! Само да му разбере цената.
- Момче, този пръстен, с диаманта, струва сто жълтици.
- Сто жълтици! Уау! Това са много пари!
- Да, момче, много са, но красотата също струва пари. Хайде, носи много здраве на дядо си.
- Дядо, пръстена, който си купил на баба, струва сто жълтици! - казал развълнуван младежът.
- Да, моето момче, знам, толкова струва, но сарафите от навика си да лъжат, не казаха истинската му цена.
Една скъпа вещ, като този пръстен, и един младеж, като теб, могат да бъдат оценени само от знаещ, мъдър и честен човек, какъвто е стария златар, а не от бъбривци, вечно заядливи и вечно ядосани, каквито са сарафите. Ти си пръстена, а златарят е истината.
ПОУКА: Младостта е като съкровище - трудно оценима.
Почитай си жената... Ама друг път! (есе)
Защо връзките в реалния живот не са като...