Българите класираха на първо място атентата през 1925 г., извършен от комунистите, отнел

десетки човешки живота. Както няма по-логично от класирането, така няма и нищо нелогично в действията на партията на атентатите и убийствата, целящи да размътят времето до степен на мръсно блато, в което се лови най-лесно цаца. Но най-трагичното за нас  - като народ и като държава, че имено тази партия ни управлява от 1944 г. та чак до днешно време, защото днеш-ната ни демокрация много напомня на лениновото “Крачка назад - две напред!”

     Комунистическият безмозъчен убиец терорист Атанас Тодовчин на 14 април 1925 г. убива генерал-майор Константин Георгиев (1873 - 1925). Четири дни по-късно, по време на неговото опело видиотените и с вечно кървясали очи комунисти извършват най-кървавия атентат в исто-рията на България и все още най-голем в Европа, при който са умрели 213 души, а над 500 са ранени. За сравнение при атентата на гара Болоня, извършен през 1980 г. от десните екстреми-сти Валерио Фиораванти, Франческа Мамбаро и техни съмишленици, свързани с тайната орга- низация “Гладио”. Жертвите са 85 убити и над 200 ранени.

     Притежавам два броя на в-к “Илюстрована седмица” от 1925 г. В брой 123 от втори май във вестника са поместени портретите на следните жертви:

     1 - д-р Неделчо Колушев - народен представител, бивш пълномощен министър.

     2 - Никола Рачев - народен представител, виден член на “Сговор”.

     3 - Христо Цанев - народен представител, запасен подполковник.

     4 - Кръстю Кръстев - Началник на Канцеларията на Народното Събрание.

     5 - Симеон Г. Лекарски - частен секретар на министър-председателя.

     6 - Нерезов - запасен генерал, бивш началник на армията.

     7 - Петър Лолов - запасен генерал, военен инженер.  

     8 - Станчо Райков - запасен генерал.

     9  - Стоян Пушкаров - апасен генерал, контрольор при Искрецкото сиропиталище.

   10 - Давидов - генерал-майор, началник на канцелария при Военното министерство.

   11 - Г. Кисьов - запасен полковник, столичен градоначалник.

   12 - Грънчаров - полковник.

   13 - Спас Жостов - полковник.

   14 - Евлоги Тодоров - подполковник от Генералния щаб, инспектор на класовете при Висшите на негово Величество училища. С него загиват още трима члена на семейството му. 

   15 - Спиридон Михайлов  - подполковник от Главното интендантство при министерството на войната.

   16 - Миликлиев - подполковник.

   17 - Константин Дацов - запасен капитан, подначалник на Обществена сигурност.

   18 - Н. К. Хлебаров - началник на пенсионното отделение при Министерството на финансите.

   19 - Георги Ботушаров - началник “Движение” при дирекцията на железниците.

   20 - Н. Гаврилов - нженер.

   21 - Стефана полковник Иванова.

   22 - Роза запасен полковник Таджер.

   23 - Недялка Георгиева Дамянова.

   24 - Цанка Дечева Няголова - петгодишно дете.

   25 - Роза Дойч - 14 годишна, ученичка, единствено дете на починалия поборник опълченец - Дойч Давидов.

   26 - Петър Г. Димитров - 17 годишен, ученик в 6-ти клас на І-ва гимназия, хорист в “Света Не-деля”.

     А ако някой ви зададе въпроса с повишена трудност: Имала ли е България министър-председател терорист? - не чакайте “Няма време!”, а веднага отговорете - Вълко Червенков. Да, бъдещият министър-председател (1950 - 1956) ведно с Яко Доросиев и о.з. капитан Иван Минков (брат на писателя Светослав Минков) създават Специална наказателна група, а е и агент на съветските тайни служби, под кодовото име “Спартак”.