От всички страни и народи, участващи във Втората световна война, германците са най-отговорни за сексуалние действия на своите войници. 

Съветските войници ? 
Предлагам Ви да прочетете внимателно документи и подбрани материали за зверствата на освободителите.
Зверствата на Съветската армия в Европа, които разкриват истинското лице на „освободителите“.
Ние нямаме моралното право да почитаме армия, която е изнасилвала деца пред очите на родителите им, извъшвала е масови убийства, мъчения на невинни цивилни и е легализирала грабежите си.
Жестокости срещу населението (изнасилвания и мъчения, последвани от убийствата на цивилни граждани), „освободителите“ са станали по-ангажирани в Крим. По този начин, командир на 4-ти украински фронт, армейски генерал Петров в пореден номер 074 от 08 юни 1944год. узаконил „възмутителните действия“ на войските си от съветския фронт в Крим, които стигат  дори до въоръжен грабеж и убийства на местните жители.“
В Западен Беларус и Западна Украйна зверствата на  „освободителите“ нарастват още повече – в балтийските страни, Унгария, България, Румъния и Югослави, актовете на насилие срещу местното население придобиват ужасяващи размери. Но пълният ужас е на територията на Полша. Там се извършват масови изнасилвания на полските жени и момичета, а ръководството на войските, заради негативното си отношение към поляците, си затваря очите за това.
Така че е абсолютно невъзможно да се обяснят тези зверства като „отмъщение на германците за окупацията.“ Поляците не са участвали, но те са били насилени почти толкова, колкото и германците. Следователно, обяснението трябва да се търси другаде.
Сексуалните престъпления (не само в Германия, но дори и по-рано в Полша) опетняват не само войници и офицери, но също и най-високата част на съветската армия – генералите. Екип от съветски генерали „освободители“ изнасилвали местни момичета. Типичен пример: генерал майор Берацау командир в 331-ва пехотна дивизия, на 2 февруари 1945 г. в Петершаген в Ейлау с един от придружаващите го служители изнасилил дъщерята на местен селянин, когото заставил да му служи, а така също и полското момиче.
Като цяло, почти всички съветски генерали в Източна Германия са участвали в сексуални престъпления, в особено сериозна форма: изнасилване на деца, насилие и осакатяване (отрязване на гърдите, изтезания на женски полови органи, и на всички видове части от тялото, изваждане на очите, рязане на езика, заковаване на пирони, и т.н.) – и последващите жертви на убийство . Джоан Хофман, въз основа на документи, назовава имената на главните извършители или съучастници в подобни престъпления: това е
маршал Жуков,
генералите: Телегин, Казаков, Руденко, Малинин, Чернаковский, Коклов, 
 Малинин,Разбийцов, Карпенко, Лахтарин, Ряпасов, Тимчик, Андреев,  и т.н.
Всички те, или лично са изнасилвали немски и полски жени или са съучастници, позволявайки и съдействайки на своите войници за престъпленията, които обхващат сексуални престъпления, което е престъпление по Наказателния кодекс и уволняване статията СССР .Според най-консервативните оценки на текущите изследвания в Германия, зимата на 1944 г. и пролетта на 1945 г., съветските войници и офицери убили в окупираните територии (обикновено изнасилват жени и деца) 120 000 цивилни граждани (които не са убити в сраженията !) . Още 200 000 нищо невинни цивилни са загинали в съветските трудови лагери, повече от 250 000 са починали в хода на мъчението, което започва на 3 февруари 1945 г. със съветското депортиране на хора привеждани в робство. Освен това безкрайно много за починалите заради начина на окупация: „блокадата катоотмъщение за обсадата на Ленинград“
Позволете ми да ви напомня, че през октомври 1944 Сталин позволява на войниците да изпращат у дома трофеи (генерали – 16 кг, на офицерите – 10 кг, сержанти и войници – 5 кг). Доказани писма от фронта показват, че „плячкосването е изрично разрешено от ръководството.“
Едновременно ръководството разрешило на войниците да изнасилват всички жени. Така, командирът на 153-тата пехотна дивизия Елисеев съобщава в началото на октомври 1944г.:
„Ние сме в Източна Прусия. Червената армия – войници и офицери, имат следните права: 1) разпореждане с немски език. 2) или собственост. 3) да изнасилват жените. 4) Грабеж . 5) не се взимат войници в плен. За затворниците не трябва да се хаби нито един патрон, просто се разпъват или стпкват!“
Главният мародер в съветската армия е маршал Георгий Жуков, който приема капитулацията на германския Вермахт. Когато той е бил в немилост пред Сталин и е прехвърлен на длъжността командир на военния окръг Одеса, заместник- министърът на отбраната Булганин в писмо до Сталин, през август 1946 съобщава, че митническите органи са задържали седем железопътни вагони „с общо 85 кутии от мебелна фирма „Албин май“ от Германия,“ които е трябвало да бъдат транспортирани до Одеса за лични нужди на Жуков. В друг доклад до Сталин през януари 1948 г., генерал-полковник от Държавна сигурност Абакумов казва, че при претърсването на апартамента на Жуков в Москва, както и в къщата му са открити голямо количество откраднати вещи. По-конкретно: 24 парчета от златни часовници, 15 златни колиета с висулки, златни пръстени и други бижута , 4000м вълна и копринени платове, 300 самур, кожи от лисица и Астрахан, 44 килими и гоблени, част от Потсдамския и други замъци, 55 скъпи картини, както и кутии с посуда, две чекмеджета с сребърни прибори и 20 пушки.
Жуков на 12 януари 1948 в писмо на Политбюро Жданов признава това плячкосване.
Понякога садизмът на „освободителите“ като цяло изглежда труден за разбиране. Например, само един от епизодите, които са изброени по-долу. Едва на 26 Окт 1944 съветските войски нахлуват на територията на Германия, тъй като те извършват неразбираема бруталност. Войници и офицери от 93-ти пехотен корпус, 43-та армия на първи балтийски фронт в едно имение приковани към голяма маса 5 деца като забили езите им към масата и ги оставили в това положение да умрат. „Защо? Кой „освободител“ ще дойде с това садистично наказание за децата? И ако тези „освободители“, всички не са психически нормални или садисти и психопати!?“ – Йоахим Хофман.
Подстрекавани от съветската военна пропаганда и командирите на структурите, войниците от 2-ра гвардейска танкова бригада и 11 гвардейска армия, започнали да избиват населението в южната част на Гумбиннен.
В този момент, германците започват по-подробно разследване. В Немерсдорф са загинали не по-малко от 72 мъже, докато пред тях са изнасилвани жени и деца, като някои от жените били приковани към вратата на хамбара.
Не далеч от там, от съветските убийци попадат не голям брой германци и френски затворници, които все още са били в немски плен. Навсякъде в градовете имало тела на брутално убити жители – в Банфелд , Тейхгоф, Вустервиц (там в бараката са намерени няколко човека, които са изгорени живи). „По пътя и в дворовете на къщите  имало купища от трупове на цивилни … – каза лейтенант д-р Амбергер – по-специално, аз съм виждал много жени, които … изнасилени и след това убити от изстрели в главата и легнали близо до мъртвите си деца.“
От наблюденията си в Шилменшен, Ерих Черкус, артилерист от 121 артилерийски полк, казва следното на своя военно-съдебен процес:
„В плевнята намерих баща ми да лежи по лице на земята с дупка от куршум в задната част на главата си … в едната стая лежеше мъж и жена, с ръце вързани зад гърбовете им и двамата са обвързани помежду им с един кабел … В друго помещение видях пет деца с езици, приковани към голямата маса. Въпреки интензивното търсене, не открих никаква следа от майките им … По пътя видяхме пет момичета, вързани с един кабел, дрехи почти напълно свалени и съдрани. Момичетата, които бяха в края се влачиха по земята.“
Невъзможно е да се стремим да покажем всички страховити подробности, или по-специално пълната картина на това, което се е случило. Така че редица избрани примери ще даде представа за действията на Червената армия в източните провинции, и след подновяването на офанзивата през януари 1945 г., на федералните архиви в докладите си на тема „изгнание и престъпленията в изгнание“ от 28 май 1974г. , са публикувани точните данни на така наречените крайни изводи за зверствата в двете избрани области, а именно източно пруския граничен район Йоганинбург и Силезия. Според официалните разследвания в Йоганинбург в участъка на 50-та армия на 2-ри белоруски фронт, заедно с безброй други убийства,  на 24 януари 1945 година, 120 (според други източници – 97 цивилни) цивилни, както и няколко немски войници френски военнопленници са били убити.
В Щолендорф-Арис са били застреляни 32-ма бежанци,а по пътя Арис-Дригелсдорф на първи февруари по поръчка на съветски офицер – около 50 души, предимно деца и младежи, са откъснати от своите родители и роднини и са превозвани като бежанци. В Грос Розенск, в края на януари 1945 са изгорени до смърт около 30 души в плевнята на полето. Един свидетел видял по пътя за Арис да „лежат едни трупове след други“. В Арис са направени „голям брой екзекуции.“
В Силезия, област Опелн войниците от 32-ра и 34-та гвардейски стрелкови корпус  и на 5-та гвардейска армия на 1-ви украински фронт до края на януари 1945 убили най-малко 1264 германски цивилни граждани. Частично не избягали от съдбата си и руски работници, предимно насилствено депортирани да работят в Германия, и съветски военнопленници в немски плен. В Опелн хората били убивани на публични места. Свидетел разказва за убийствата в работнически лагер в Горна Силезия.
20 януари 1945г., след като съветските танкове достигат лагера, тук свикват няколкостотин руски мъже, жени и деца, тъй като са „предатели“ и „нацистки сътрудници“ и  са избити  с картечници или смазани с танкове. В Готесдорф съветски войници застреляли на 23 януари около 270 души, включително малки деца и 20-40 членове на Марианското братство. В Карлсруе са били убити 110 души, включително обитателте на Анински я приют, в Купе – 60-70 души, сред тях и жителите на старчески домове и един свещеник, който искал да се предпази жените от изнасилване, а така също и на други места.
Въз основа на докладите на командирите на „чуждите армии на Изтока“ Генералният щаб на сухопътните войски направи няколко списъка за „нарушенията на международното право и жестокостите, извършени от Червената армия в окупираните немски територии“, които въпреки че не дават цялата картина, водят по следите на събития, документирали много съветски жестокости с определена степен на надеждност.
По този начин, „А“ Група в армията на 20 януари 1945г. отсъди, че всички жители от новоокупираните селища Рейхтал и Глауше са били разстреляни от съветските войници от 9-ти механизиран корпус, трета гвардейска танкова бригада. На 22 януари 1945г., според доклада на Група „Център“ под Грюнхайн, около Велау, втори гвардейски танков корпус „настигнаха и изстреляха снаряди по колона от бежанци, дълга 4 км.“. Повечето били жени и деца, а останалите живи, убили с картечници. Подобно нещо се случва в същия ден в Гертлаукен, където съветските войници убиват колона с бежанци, състояща се от 50 човека.
В Западна Прусия, в края на януари , дълъг конвой от бежанци също е застигнат от напредналите съветски танкови бригади. Както беше съобщено от няколко оцелели жени, танкистите заляли конете и каруците и ги запалили: „Част от цивилното население, състоящо се предимно от жени и деца, скочили от вагоните и се опитали да се спасят, но вече горели като живи факли. След това, болшевиките открили огън. Само малцина успели да избягат.“
Посъщия начин в Полонен, в края на януари 1945г танковете на пета гвардейска танкова бригада настигат колона от бежанци и ги обстрелва.Всички жени между 13 и 60 години от това селище, разположено под Елблаг, Червената армия непрекъснато изнасилвали по  „най- жесток начин.“ Германските войници от разузнавателния танков отряд открили една жена с разкъсвания в долната част на корема, а друга млада жена – върху дървени талпи с разбита физиономия. Като резултат от унищожаването и плячкосването на конвоите от бежанци от двете страни на пътя били намерени трупове на пътници, които лежат в канавките „рамо до рамо“.
За умишлено унищожаване, изтезаване и избиване на бежанци по пътищата се съобщава във всички източни провинции, които са в обсега на съветските гвардейски танкови бригади. Във Валдерод на 18-ти и 19-ти януари 1945 година, колони от бежанци са спирани и частично унищожавани, или както се казва в друг доклад „жените и децата са били разстреляни или прегазвани“, а втори доклад съобщава: „повечето жени и деца са избити.“ Съветските танкове подлагат на обстрел транспортната болница във Валдерод, а резултатът от него е „от 1000 ранени – 80 спасени“.
В допълнение, има съобщения за нападения от съветските танкове на колони от бежанци в Щауеркирх и други селища, където са „убити около 800 жени и деца“. Няколко вагона с бежанци са настигнати на 19-ти януари 1945г., под Брест, южен Торн, като основно са били жени и деца и аналогично на другите случаи, по-голямата част са избити.
Очаквайте подробни данни за военните престъпления по области във втора част…

Източник: livejournal.com

Малиии, какви освободители само! Как да не им издигаш паметници бе, на тия смели и храбри, идиотизирани до пълен отврат съветски маршали, адмирали и генерали, а?  Мислих си доскоро, че партизанчето Янко, с каскета, бил най-храбрия човек, ама ей на, то наистина се трябва да си напълно обезумял и безпаметен, за да заковеш езиците на децата за масата. 
И се пита дъртата ми бяла тиква, как е възможно милиони идиоти да и направят държава. Идиотска, ама държава! То май боговете на идиотите голям зор ще да са видел докато сринат една просперираща монархия, за да "изградят" един идиотски СССР. Толкова идиотски, че чак нашето идиотче Янко - прекръстено от по-после на Тодор Живков - искаше да ни направи пълни сиета. 
Идионски славяни + идиотско православие = руснаци.

                        "Героите":

                       1896 - 1974