Постинг
19.02.2014 14:44 -
Ретроспекция
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2014 15:08
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.02.2014 15:08
ПЪРВИТЕ ГЕРОИ НА ГРАБИТЕЛСКИЯ ТРУД В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
(По росет Тахов - 24 часа)
Корупцията в българския политически и обществен живот е връстница на Третата българска държава - т.е. от 1878 г. Но тя е онаследена от османската администрация и руската - от временната окупация - прочути със своята продажност.
Факт е, че не малка част от революционерите ни по времето на Османската империя са се спасявали от въжето на шията не толкова от натиска, оказан от Великите сили, колкото от неопровержимия натист, нетърпящ възражение, на Гроша, намерил мястото си в кесията на продажния турски чиновник.
Неговият руски наследник бил по-прям и направо си казвал цената, и си искал подаръците.
Този келепир, производен на властта и мястото в нея е обладал като зъл дух не малко от първите ни политици.
Торор Бурмов - получава от император Александър ІІ брилянтен пръстен. Тарикатът помолил Александър ІІ да си вземе обратно пръстена и да го замени с шума на руските рубли. Монархът не стига че му дал 400 рубли - неимоверна сума за времето - но и не му взел пръстена. Бурмов за благодарност си вдигнал доста "малка къщичка" и пак изтъргувал пръстена за 67 английски лири. "Това е съвършено нечувана мръсотия и безчестие!" се провикнал силно възмутен Константин Иричек. Е, какво от това! Викай си бе, байо Иричек! Воля твоя, ама не слагай морални пръти в каляската на охолния живот на първенците и техните стремления за по-, "че да не гушнеш букета! Живей си живота на учен и историк със здраве и си умри във Виена през 1918 година!
Да не остане по-назад и "капу" от шефа си Григор Начович се забърква в банкова далавера. А че тъй де! Те нашите "първопроходци" след 1989 г. първата им работа беше да "сапунисат" банките и де що има в тях. След като финия начин на молива и гумата се изчерпи, дойде ред на бандюгите с качулки. Ето, днес, качулатите пак са отарашили банков клон!
Възможно ли е усиленото бойково строителство на магистрали, които не са само артериите на икомомическия просперитет на държавата, а и на собствения, да е минало без далавери за милиони?
Този въпрос въобще беше излишен, колкото и да се кълнат Бойко и неговите експерти по магистралите. Щом Тодор Икономов се е сетил да "икономиса" бая парички като експерт по шосетата, то във века на техническия напредък и животински удоволствия (лапсус лингве) се съмнявам Бойко да се е цапнал по ръцете. Първо, това не му е в характера и второ би учудил до инфаркт всички около себе си, след като му знаем членството в бандата на Али баба.
Ако бай Киро от Катуница беше чел малко от малко щеше да извика за свидетел по делата си за производство на фалшив спирт Димитър Греков. Той не само е министър-председател, но е и любител на спирта. Особено заобичал фабриката за спирт в Княжево. И както се знае, че безплатна любов няма, то джобът му натежал от тази любов.
Проблемите в БДЖ не са от днес и не са до днес. Далаверите в БДЖ си имат паралелна история, която се движи паралелно на българската история. Ама луксозните тренове се движат най-добре по русчушко-варненската железница, от която се облажил с алъш-верищша на акции Константин Стоилов.
Ама най-ачигьоз били двамцата - Стефан Стамболов и Димитър Петков. Когато Стамболов е премиер, а Петков е кмет на София (1887 - 1893) двамата авери си стискат ръцете и далдисват в аферите с недвижими имоти. По "волята" на Градския съвет на София маломерните дворни места, които пречили на новия регулационен план и не се връщали на собствениците, се давали на "свои хора". А сега, де! Че то май от край време в България се броим по следния начин: аз - мой човек - джандар - адвокат; аз - мой човек - полицай - прокурор; аз - мой човек - милиционер - съдия. "И така, до края на света!" - както го пееха един особен чешит хорица, дето властта я взимали със сила, ама я давали садй с кръв.
Та строителя на "Нова България" първо си построил ново частно село от 285 къщи, простиращо се на територия около 300 квадратни километра (150 000 уврата; един уврат = около два декара). Ха сега де! Че те това "село е по-голямо по площ амен-амен три пъти от Варна или Пловдив!
И двамата остават след насилствената си смърт сламени вдовици, които със много мъка и скрита тъга харчели с радост оставеното от височайшите си съпрузи.
За жалост не са само тези героите във вечното състезание по ограбването на народ и държава от политиците на България. Може да се споменат имената и на Атанас Буров; Георги Губиделников, който въобще не си е губил деня в празно стоене и хранене с една лъжица; Димитър Яблански; Иван Гешов; Теодор Теодоров, та чак и на днешните ни управляващи, които от 1989 г. са се специализирали в дрането на кожи. И се справят много добре.
До кога?
Ааа, това и Киев не го знае!
(По росет Тахов - 24 часа)
Корупцията в българския политически и обществен живот е връстница на Третата българска държава - т.е. от 1878 г. Но тя е онаследена от османската администрация и руската - от временната окупация - прочути със своята продажност.
Факт е, че не малка част от революционерите ни по времето на Османската империя са се спасявали от въжето на шията не толкова от натиска, оказан от Великите сили, колкото от неопровержимия натист, нетърпящ възражение, на Гроша, намерил мястото си в кесията на продажния турски чиновник.
Неговият руски наследник бил по-прям и направо си казвал цената, и си искал подаръците.
Този келепир, производен на властта и мястото в нея е обладал като зъл дух не малко от първите ни политици.
Торор Бурмов - получава от император Александър ІІ брилянтен пръстен. Тарикатът помолил Александър ІІ да си вземе обратно пръстена и да го замени с шума на руските рубли. Монархът не стига че му дал 400 рубли - неимоверна сума за времето - но и не му взел пръстена. Бурмов за благодарност си вдигнал доста "малка къщичка" и пак изтъргувал пръстена за 67 английски лири. "Това е съвършено нечувана мръсотия и безчестие!" се провикнал силно възмутен Константин Иричек. Е, какво от това! Викай си бе, байо Иричек! Воля твоя, ама не слагай морални пръти в каляската на охолния живот на първенците и техните стремления за по-, "че да не гушнеш букета! Живей си живота на учен и историк със здраве и си умри във Виена през 1918 година!
Да не остане по-назад и "капу" от шефа си Григор Начович се забърква в банкова далавера. А че тъй де! Те нашите "първопроходци" след 1989 г. първата им работа беше да "сапунисат" банките и де що има в тях. След като финия начин на молива и гумата се изчерпи, дойде ред на бандюгите с качулки. Ето, днес, качулатите пак са отарашили банков клон!
Възможно ли е усиленото бойково строителство на магистрали, които не са само артериите на икомомическия просперитет на държавата, а и на собствения, да е минало без далавери за милиони?
Този въпрос въобще беше излишен, колкото и да се кълнат Бойко и неговите експерти по магистралите. Щом Тодор Икономов се е сетил да "икономиса" бая парички като експерт по шосетата, то във века на техническия напредък и животински удоволствия (лапсус лингве) се съмнявам Бойко да се е цапнал по ръцете. Първо, това не му е в характера и второ би учудил до инфаркт всички около себе си, след като му знаем членството в бандата на Али баба.
Ако бай Киро от Катуница беше чел малко от малко щеше да извика за свидетел по делата си за производство на фалшив спирт Димитър Греков. Той не само е министър-председател, но е и любител на спирта. Особено заобичал фабриката за спирт в Княжево. И както се знае, че безплатна любов няма, то джобът му натежал от тази любов.
Проблемите в БДЖ не са от днес и не са до днес. Далаверите в БДЖ си имат паралелна история, която се движи паралелно на българската история. Ама луксозните тренове се движат най-добре по русчушко-варненската железница, от която се облажил с алъш-верищша на акции Константин Стоилов.
Ама най-ачигьоз били двамцата - Стефан Стамболов и Димитър Петков. Когато Стамболов е премиер, а Петков е кмет на София (1887 - 1893) двамата авери си стискат ръцете и далдисват в аферите с недвижими имоти. По "волята" на Градския съвет на София маломерните дворни места, които пречили на новия регулационен план и не се връщали на собствениците, се давали на "свои хора". А сега, де! Че то май от край време в България се броим по следния начин: аз - мой човек - джандар - адвокат; аз - мой човек - полицай - прокурор; аз - мой човек - милиционер - съдия. "И така, до края на света!" - както го пееха един особен чешит хорица, дето властта я взимали със сила, ама я давали садй с кръв.
Та строителя на "Нова България" първо си построил ново частно село от 285 къщи, простиращо се на територия около 300 квадратни километра (150 000 уврата; един уврат = около два декара). Ха сега де! Че те това "село е по-голямо по площ амен-амен три пъти от Варна или Пловдив!
И двамата остават след насилствената си смърт сламени вдовици, които със много мъка и скрита тъга харчели с радост оставеното от височайшите си съпрузи.
За жалост не са само тези героите във вечното състезание по ограбването на народ и държава от политиците на България. Може да се споменат имената и на Атанас Буров; Георги Губиделников, който въобще не си е губил деня в празно стоене и хранене с една лъжица; Димитър Яблански; Иван Гешов; Теодор Теодоров, та чак и на днешните ни управляващи, които от 1989 г. са се специализирали в дрането на кожи. И се справят много добре.
До кога?
Ааа, това и Киев не го знае!
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
